Бомбардировките на САЩ в Иран бяха победа за Путин в Украйна

Консенсусът след 12-дневната война на Израел с Иран изглежда е, че тя е завършила с унижение - не само за Ислямската република, но и за Русия, която не си мръдна пръста за лоялен съюзник и загуби доставчик на критични дронове. Но това дълбоко погрешно тълкува както приоритетите на президента Владимир Путин, така и времевата рамка, в която той провежда външната си политика.

Няма съмнение, че амбицията на Путин да утвърди отново Русия като сила в Близкия изток е била отложена. Падането на президента Башар Асад в Сирия беше значителна загуба. Неуспехът му да се притече на помощ на Иран, с когото току-що беше подписал 20-годишно стратегическо партньорство беше смущаващ.

Преди година това наистина би навредило на военните усилия на Москва в Украйна, но сега Русия прави своя собствена версия на иранските дронове „Шахед“. Много по-важно е да се разбере как всичко това се вписва в мирогледа и приоритетите на Путин. Унищожаването на украинската държава е много по-важно за руския президент от всяка друга цел във външната политика, независимо дали в Близкия изток или другаде. И в този смисъл, американско-израелската атака срещу Иран беше нетен позитив.

В широк смисъл, избухването на нова война в Близкия изток отклони вниманието, енергията и ресурсите от Украйна, оставяйки Путин със свободни ръце. Дори на срещата на върха на НАТО миналата седмица основният резултат - обещание за увеличаване на разходите за отбрана - до нива, оправдани само от заплахата от Русия - беше изместен в ъгъла. Никой не искаше да ядосва Доналд Тръмп по време на победната му обиколка.

По-конкретно, Израел успя да смекчи въздействието на ракетните обстрели на Ислямската република само като изразходва значителна част от своите запаси от противовъздушна отбрана, както и част от САЩ, които помогнаха с корабни системи за противовъздушна отбрана. Също така, САЩ можеха да се намесят само след като се уверят, че разполагат с достатъчно батареи Patriot, за да защитят военните си бази в региона.

Тази заплаха може би е отшумяла засега, но плановиците в Пентагона са длъжни да приемат, че войната ще се възобнови и ще е необходима повече противовъздушна отбрана, което ще я направи по-малко достъпна за Украйна. Те отидоха по-далеч, като потвърдиха във вторник вечерта, че спират вече планираната военна помощ за Украйна, включително доставките за противовъздушна отбрана. В изявление на Пентагона се казва, че решението поставя американските интереси на първо място и че „силата на въоръжените сили на Съединените щати остава безспорна - просто попитайте Иран“.

Използваният лозунг на Тръмп е неверен. Министерството на отбраната постави руските интереси на първо място; САЩ не могат да се възползват от разгрома на украинските сили и по-широката дестабилизация на Европа, която това би донесло.

Неотдавнашното драматично засилване на руските ракетни и дронови удари срещу Украйна беше добре планирано. В понеделник, през нощта, Русия започна най-големия си единичен обстрел от началото на войната, включващ 477 дрона и примамки, както и 60 балистични ракети, които изискват високоефективни системи за отблъскване като Patriot. Фактът, че Украйна загуби F-16 и неговият пилот в опит да се защити от част от обстрела, е ясен индикатор за напрежението върху системите за противовъздушна отбрана на страната.

Атаките в предишни дни и последвалите дни бяха само малко по-малки, така че имаше атмосфера на отчаяние около искането на президента Володимир Зеленски за още системи Patriot, когато той се срещна с американския си колега в НАТО. Имаше и истина в коментарите на Тръмп след това. Той каза, че е казал на Зеленски, че ще види какво могат да направят САЩ, но че Patriot са трудни за получаване, защото: „И ние се нуждаем от тях. Доставяхме ги на Израел.“ Междувременно Пентагонът прекъсваше дори планираните доставки.

Това е важно за Путин, много повече от видимостта в чужбина на неговия неуспех да се притече на помощ на Иран. Защото тази война ще определи наследство, което той вижда в контекста на изграждането на Руската империя през вековете. Или както се твърди, че неговият външен министър Сергей Лавров се е пошегувал през 2022 г., неговият шеф има само трима съветници: „Иван Грозни. Петър Велики. И Екатерина Велика“.

Нищо, което се случи през последните три години, не е нарушило тази визия за възстановяване на Велика Русия. За Путин не само самото съществуване на Украйна е обида, но и реабсорбцията на нейните ресурси – човешки, икономически и военни – в майка Русия е задължително условие за способността на Москва да остане на върха на многополюсния световен ред, който той прогнозира да замени западното господство. Това е причината, поради която планът на Украйна да подпише търговски договор с Европейския съюз го разгневи толкова през 2013 г.; това означаваше, че Киев няма да се присъедини към собствената му съперническа група, Евразийския съюз.

„Цяла Украйна е наша“, каза Путин пред ентусиазирана вътрешна публика на годишния икономически форум в Санкт Петербург на 20 юни. Той не се срамува да добави и нов град, Суми, като нова публична цел за окупация. Не се заблуждавайте, Одеса и Харков ще бъдат следващите в списъка, чийто обхват и край ще се определят единствено от това, което Кремъл сметне за възможно на приемлива цена.

Украйна е в критичен момент. Докато Тръмп не дойде на власт, въпросът беше дали Путин ще може да продължи да разменя части от въоръжените си сили за малки части от украинска земя, достатъчно дълго, за да се срине отбраната на Киев. С оттеглянето на американската военна подкрепа от Тръмп, тези сметки се промениха и войната с ракети с голям обсег и дронове представлява съществена част от пътя на Русия към победата.

От момента, в който Украйна изчерпи противовъздушните прехващачи, руските военновъздушни сили – все още заплашителни по мащаба и възможностите си – за първи път ще могат да наложат въздушно превъзходство в цялата страна. Безнаказаността, на която се радваха израелските самолети над Иран, би трябвало да послужи като навременно напомняне какво точно може да означава това за Украйна: катастрофален срив на отбранителните линии, тъй като войските ѝ ще са бомбардирани до покорство от въздуха.

Наскоро Тръмп премина от моралната непристойност да обвинява Украйна за нахлуването към оплакване от липсата на интерес на Путин към мирните преговори. Но той трябва да направи много повече от това. Той трябва да признае, поне пред себе си, че Путин го е изиграл. Разузнавателният агент, управляващ Кремъл, използва отчаянието на Тръмп за прекратяване на огъня, за да подпомогне военните цели на Русия, и то във време, когато и той самият е изправен пред нарастващи уязвимости, включително предстояща кредитна криза.

Може да минат години, преди някой да може да каже със сигурност дали американската военна интервенция в Иран е била успех или неуспех. Но ако има едно заключение, което Тръмп може да направи от успеха ѝ в налагането на прекратяване на огъня на Израел и Иран, то е, че за да работи мирът чрез сила, първо трябва да се покаже силата. Това е нещо, което той за жалост не успява да направи в отношенията си с Кремъл.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Тръмп не постигна напредък с Путин, а Русия изстреля над 550 дрона срещу Киев

Ключови съюзници на Украйна изместват фокуса си към други приоритети

САЩ спират ключови доставки на оръжия за Украйна, докато Русия засилва атаките

Руските банки се опасяват от системна дългова криза до 12 месеца