Смяната на режима в Иран няма да е това, което очаквате

Когато можех да посещавам Иран, си спомням, че винаги бях изненадван от популярността на Касем Солеймани, ръководителят на елитните сили Ал-Кудс на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, който беше убит по заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп през 2020 г. Това важеше дори за гледащите на запад техеранци, които ненавиждаха режима и организираха партита, където алкохолът се лееше, а полите бяха къси.

На въпроса защо, отговорът винаги беше един и същ. Солеймани държеше външните заплахи, дестабилизиращи други страни от Близкия изток, настрана; той се бореше с тях в чужбина, за да не се налага да се бори с тях у дома. „Ислямска държава“, сунитско-ислямистка терористична организация, можеше да тероризира шиити в Ирак и техните алауитски братовчеди в Сирия, но улиците на Техеран бяха безопасни.

Солеймани се възползва от това. Той бе сниман в униформа с проирански милиции в Ирак, внимателно създавайки почти митологичен образ на смелост и умение. Това резонира, въпреки че той стоеше в основата на омразен режим, защото изглеждаше, че държи ключа за това, за което повечето иранци копнееха: нормален живот, безопасност и шанс за просперитет. Те искаха ядрено помирение със САЩ и Европа, което да позволи отмяна на санкциите и връщане на инвестициите, точно по същите причини.

Но това беше тогава. Ядрената сделка от 2015 г. беше договорена, но бързо отменена от Тръмп. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) се възползва от последвалите санкции с „максимален натиск“, поемайки контрол над голяма част от вътрешната икономика и търговия (която се превърна предимно в контрабанда). Инфлацията скочи. Частният бизнес угасна. Жизненият стандарт спадна. И колкото по-лошо ставаха нещата, толкова повече гвардията предприемаше мерки на вътрешно ниво.

Няма нов Солеймани. Самият източник на неговата популярност – че държеше кучетата на войната далеч от иранските врати – се превърна в причина за презиране на неговите наследници. Ал-Кудс все повече се занимаваше с използване на прокси мрежата, която той изгради, за да атакува американските и израелските мечки. Тази мания се обърна срещу Иран по грандиозен начин този месец, като израелски самолети бомбардираха Техеран, а американски бомбардировачи B-2 пуснаха разрушители на бункери върху ирански ядрени съоръжения.

Солеймани също би бил мразен, ако беше жив днес, защото беше водещ архитект на цялата тази арогантност. Всъщност нагласите се променяха още преди да умре. Но мисля, че преходът му от герой към злодей е контекстът, в който да видим следващия ход на Иран, сега, когато САЩ и Израел спряха ударите си.

Промяната ще дойде под някаква форма, макар че вероятно не е такава, която всички бихме предпочели. Върховният лидер на Иран Али Хаменей е на 86 години. Той управлява млада нация, в която около 70% от населението дори не е било родено, когато се е състояла революцията, която движи Хаменей. След като доведе страната до толкова безплодна задънена улица, неговият режим ще плати цена. Въпросът е как и за чия сметка.

Промяна може да се осъществи около Хаменей или чрез замяната или маргинализирането му от страна на Революционната гвардия. Но има ясни граници; режимът не може да си позволи да признае, че милиардите долари, които е похарчил за ядрена програма, и стотиците милиарди, загубени поради санкциите, са били напразни. Не може да се смята, че се предава пред „Великия Сатана“. Нито пък може реалистично да си позволи просто да продължава както преди, преследвайки безразсъдна агресия в чужбина, докато управлява единствено от страх у дома.

Успешно народно въстание е малко вероятно. Хаменей и IRGC са се сблъсквали с големи протести преди и многократно са ги смазвали. Те имат около 1 милион мъже на въоръжение, много от които силно индоктринирани. Иранците в градовете също вече са предпазливи, не само заради този опит, но и защото знаят, че тяхната страна е етнически раздробена. Те нямат интерес да се превърнат в следващия Ирак, Либия или Афганистан.

Това оставя най-правдоподобния резултат като завръщане към популярната ера на Солеймани, следователно вътрешно прекалибриране на режима, а не смяна на режима. Както казва Камеран Ашраф, ирански активист за правата на човека и доцент по публична политика в Централноевропейския университет във Виена, всички може да се изненадаме от това как ще се развият нещата. „Режимът е наблягал много силно на оцеляването от първия си ден“, каза той. „Така че мисля, че има известна гъвкавост.“

Видяхме част от това вече във внимателно хореографирания отговор, който Иран даде на бомбардировките на САЩ над Фордоу. В такъв сценарий преговарящите биха се върнали към преговорите тази седмица в търсене на начини за облекчаване на натиска върху режима и икономиката на Иран, като в замяна направят ограничени отстъпки по отношение на ядрената програма. Революционната гвардия би заела по-дефанзивна позиция в чужбина. Вътре властите биха отстъпили в някои области на ненужно провокативни вътрешни репресии – като прилагането на законите за носенето на забрадки – както са правили понякога в миналото.

Всяка подобна корекция на курса би била тактическа. Ислямската република няма да промени позициите си, докато не престане да съществува. Но няма еднозначно решение, що се отнася до ядрената програма на Иран, нито чрез дипломация, нито чрез сила. И двете страни биха се опитвали да печелят време.

Алтернативата е Хаменей просто да удвои усилията си, заключавайки, че дипломатическото уреждане не е възможно, защото САЩ са решени да унищожат Иран и не може да им се има доверие. Фокусът ще бъде върху консолидирането на режима, възстановяването на отбраната и придобиването на ядрен възпиращ фактор възможно най-скоро.

Досега повечето признаци сочат към този по-грозен резултат. Доведени до параноя от нивото на проникване на израелското разузнаване, довело до убийството на десетки висши военни командири и ядрени учени, текат брутални вътрешни репресии. Към неделя нямаше почти никакви признаци, че ядрените преговори, които Тръмп отлагаше за тази седмица, действително ще се проведат.

САЩ и Западът като цяло трябва да играят по-фина игра. След бомбените атентати, е жизненоважно да се предотврати излизането на Иран от Договора за неразпространение на ядрени оръжия и експулсирането на инспектори от Международната агенция за атомна енергия. Това не бива да се жертва в преследването на непостижима сигурност.

Неуспехът да се постигне политическо споразумение почти би гарантирал по-нататъшни въздушни удари и би направил региона по-нестабилен и податлив на надпревара в ядреното въоръжаване, отколкото преди военната намеса на Тръмп.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Иран може да се опита да възобнови ядрената си програма до месеци

Иран опроверга Тръмп, че ядрените преговори ще бъдат възобновени

Защо Иран не получи помощ от Русия, Китай или "Оста на съпротивата"

Израел и Иран спазват примирието, но спорят кой е спечелил войната