Фондовият пазар не трябва да забравя какво сътвори Тръмп с митата си

Тръмп даде 90‑дневен гратисен период за повечето държави от по‑високите „реципрочни“ мита, оставяйки време за двустранни преговори.

17:00 | 7 май 2025
Обновен: 22:44 | 7 май 2025
Автор: Джонатан Левин
Снимка: Pexels.com
Снимка: Pexels.com

Инвеститорите на американския борсов пазар изглеждат изненадващо уверени, че митата на президента Доналд Тръмп всъщност няма да се окажат толкова всеобхватни. Индексът S&P 500 вече възстанови почти всички загуби от 2 април, когато Тръмп разкри най‑високите вносни мита от век насам. Това стана въпреки понижените прогнози за печалбите и нарастващите доходности по облигациите. Междувременно администрацията предоставя само оскъдни доказателства за предстоящо смекчаване на политиката, което да оправдае този оптимизъм.

Тръмп даде 90‑дневен гратисен период за повечето държави от по‑високите „реципрочни“ мита, оставяйки време за двустранни преговори. Срокът изтича през юли, а конкретен напредък почти не се вижда. В тази очевидна празнота президентът във вторник заяви, че вероятно няма да преговаря с повечето държави — просто ще им диктува условия и те ще могат или да ги приемат, или да търсят други пазари. Ето думите на Тръмп в Белия дом, докато седеше до канадския премиер Марк Карни:

„Иска ми се да спрат да питат ‘колко сделки ще подпишете тази седмица?’… В някои случаи ще подпишем сделки… Но най‑вече просто ще напишем едно число и ще кажем ‘това ще плащате, за да пазарувате’. И числото ще е съвсем честно. Ще е ниско.“

Аналогията е своеобразна, но Тръмп обяви САЩ за „суперлуксозен магазин“, който може да определя цените, защото всеки иска това, което само Америка „продава“. И в това има зрънце истина. Но промяната в тона подсказва, че съществените мита са тук, за да останат, дори да бъдат по‑ниски от първоначално обявените. Може би в думите прозвуча и нотка раздразнение от бавния ход на разговорите. Времето тече, а администрацията досега е дала конкретни отчети само за няколко държави. Първите потвърдени преговори с Китай започват едва тази седмица.

Петата по големина икономика в света сякаш е близо до споразумение. Оптимистите смятат, че Индия може да отвори прочутия си високо търговски пазар за американски износ и да замести Китай като по‑приятелски настроен доставчик на стоки, включително iPhone‑и. Но при цялата ѝ демография и икономическа мощ Индия осигурява под 3% от вноса на САЩ — тоест сделка би смекчила само минимално общия ефект върху американските потребители, дори ако митата паднат изцяло (което е малко вероятно).

Япония може да не изостава много. Главният преговарящ Рьосей Акадзава изрази оптимизъм след преговори във Вашингтон. Но Nikkei, позовавайки се на анонимни източници, съобщи, че администрацията иска да запази 25‑процентното мито върху автомобилите — а те съставляват около една трета от целия японски износ към САЩ, така че това съвсем не е дреболия. Допълнително „топлите“ отношения се охладиха, когато министърът на финансите Кацунобу Като намекна по TV Tokyo, че японските притежания на американски държавни ценни книжа технически са коз в преговорите — коментар, който той оттегли няколко дни по‑късно.

Съобщава се също за търговски разговори между САЩ и Южна Корея — страна, с която Вашингтон вече има споразумение за свободна търговия — както и с Обединеното кралство, откъдето идват около 2% от американския внос.

Най‑значимо е, че САЩ и Китай най‑после потвърдиха, че водят диалог. Финансовият министър Скот Бесент и търговският представител Джеймисън Гриър планират да се срещнат с китайски представители по‑късно тази седмица в Швейцария. Подробностите засега са оскъдни, но самият Тръмп каза в интервю, излъчено в неделя в предаването Meet the Press по NBC, че би бил готов „в даден момент“ да намали митата за Китай.

Фактът, че двете икономически суперсили разговарят, е добра новина. Засега обаче светът живее с несигурността, че всяка от тези ситуации може да се изроди в нови ответни мерки, или че процесът на деескалация може да се проточи толкова, че глобалната икономика да се забави, дори да се разпадне по линии на блоково разделение. Последните коментари на Тръмп, че ще постави повечето страни пред ибор „приеми или се откажи“, създават още една възможност за разочарование.

Компенсацията за тези рискове е далеч от впечатляваща. Съотношението цена/печалба на база прогнозни печалби за S&P 500 дори се повиши — до 20,6 пъти спрямо 20,5 на 2 април, отчасти защото анализаторите намаляват прогнозите си за печалбата.

Stocks Liberation

Фондовият пазар изглежда самодоволен.

Спрямо традиционно розовите ценови цели на Уолстрийт (които също бяха понижени) индексът сега предполага около 16% потенциално повишение за следващите 12 месеца — спад от 35% на 8 април и 20% на „Деня на освобождението“. Това не е нищо, но всеки, който инвестира днес, трябва да реши дали е достатъчно апетитно, за да заложи, че Тръмп скоро ще върне предвидимостта и че митническата му програма ще се окаже далеч по‑безболезнена от първоначалните притеснения.

Важно е да помним, че в света на Тръмп митата имат множество роли. Той вижда част от тях като инструмент за преговорен натиск, който може частично или изцяло да бъде премахнат, ако се извоюват достатъчни отстъпки. Твърди също, че някои мита са жизненоважни за сигурността на отбранителните и медицинските вериги на доставките и за защитата на ключови индустрии. Освен това застъпва погрешната теза, че търговските дефицити са проблем сами по себе си и че търговията трябва да бъде балансирана.

Попитан в интервюто по NBC за риска от по‑високи цени, Тръмп отговори, че американските момичета не се нуждаят от 30 кукли („могат да имат три“); че не им трябват 250 молива („могат да имат пет“); че хората, които се тревожат за поскъпването на бебешките колички, трябва вместо това да се фокусират върху разходите за енергия („бензинът е хиляди пъти по‑важен от количката“); и че рецесия може да е приемлива цена в краткосрочен план.

Това не са аргументи, които използваш, ако възнамеряваш драстично да намалиш митата и да сложиш край на търговската война. Така че, макар да е невъзможно да се предвиди какво следва, ясно е, че икономическите рискове остават значителни. По някаква причина обаче участниците на американския фондов пазар не се държат така, сякаш ги виждат.