Критичните суровини са главоболие за САЩ, но не и извънредна ситуация
Пазарните сили, а не правителствената намеса, могат да решат всеки недостиг.
Обновен: 30 April 2025 | 20:02
Редактор: Емил Соколов
През 50-те години на миналия век САЩ се тревожеха за доставките на живак, защото течният метал беше ключов за захранването на радиостанциите по време на Корейската война. През 80-те анализатори предупреждаваха, че недостигът на суровини, съперничещ на петролните шокове на ОПЕК, може да подкопае арсенала във времето на Студената война. Днес опасенията са, че Китай ще овладее пазарите на литий и кобалт – необходими за батериите с голям капацитет.
Паниката през годините неизбежно е оформяла политиката, макар че ако се вслушаме в по-умерени гласове, ще се успокоим. Така стигаме до сегашната американска администрация.
Доналд Тръмп прикрива имперските си амбиции по отношение на Украйна и Гренландия с желанието да експлоатира редкоземните им елементи. Само този месец Белият дом обяви няколко указа за критичните полезни изкопаеми. Ако прочетете какво е подписал Тръмп, ще ви се стори, че САЩ са корпорация, която преживява недостиг на суровини, лишаващ я от ключови съставки за електромобили, изтребители и суперкомпютри.
Реалността е съвсем различна. Пазарните сили, а не правителствената намеса, могат да решат всеки недостиг. Първо, защото залозите са дребни – суми, които „Министерството на правителствената ефективност“ на Илон Мъск би похарчило за обяд. Най-страшните предупреждения се въртят около суровини с годишна сметка за внос от няколко десетки милиона долара, а не милиарди. Второ, защото американските компании многократно са доказвали, че могат да преработят продуктите си според наличните суровини. Трето, защото САЩ все още имат много съюзници (или поне търговски партньори), готови да доставят ресурсите. Само шепа полезни изкопаеми са наистина доминирани от Китай – а нито един от тях не е жизненоважен.
Под „критичен“ разбирам суровина, чиито недостиг би се оказал катастрофален за икономиката и би подкопал националната сигурност. Но такава критичност липсва в сегашния контекст. Да, някои отрасли ще изпитат неудобства – и по-високи цени – ако веригите за кобалт, молибден, редкоземни елементи или литий се разкъсат. Ще го усети ли някой друг? Едва ли. В повечето случаи смущенията ще са краткотрайни.
Нека прекръстим проблема: вместо „критични“ ги наричаме „причиняващи главоболие“ суровини. Проблемът? Не звучи достатъчно секси.
Очевидно, ако човек иска да бъде четен и да гради марка – както правят тинк-танковете и лобистите – най-лошият възможен заглавие за брошура, доклад или, не дай Боже, колонка е „Всичко е горе-долу наред“. Може директно да напишеш „Моля, не четете това“ и да си тръгнеш.
Но това не привлича очи. Затова днешните инфлуенсъри се фокусират върху най-черните сценарии: апокалипсис във веригите на доставки. Кога ще удари недостигът на критични полезни изкопаеми? „Скоро.“ Колко ще е зле? „Сериозно“ звучи добре, но по-добре „опустошително“. Кого ще засегне? Всички и всичко, но ако наистина искате да ви прочетат в Белия дом – а това е задължително – кажете „национална сигурност“. Кой е елементът? Изберете най-екзотичния елемент от Менделеевата таблица и го наречете „критичен“, „стратегически“ или, още по-добре, „рядък“.
Фондация Heritage – тинк-танк, близък до администрацията на Тръмп – публикува през декември 2024 г. доклад, предупреждаващ, че потенциален недостиг на критични суровини може да подкопае отбранителната индустрия. Иронично, докладът звучеше почти като този, който същият институт издаде през 1981-а. Друг вашингтонски тинк-танк, CSIS, размаха собствен доклад, говорейки за „императив на националната сигурност“ при суровини като литиево-железния фосфат. Ние просто не знаем какво ще измислят следващо американските инженери. Но можем спокойно да предположим, че ще се опитат да заменят всичко, което е оскъдно и скъпо.
След като съм прочел множество доклади за критичните полезни изкопаеми за близо 75 години, забелязах модели, особено един: Касандрите залагат срещу американското инженерство. Отново и отново те предполагат, че компаниите няма да измислят как да избегнат главоболието около суровините. Ала инженерите правят точно това всеки път. Вземете за пример батериите: химията им постоянно се променя – от живака през 50-те, през прекомерната зависимост от кобалт в началото на 2000-те, до днешните формули с други метали.
Забележително е и колко малко вяра имат скептиците в печалбата като мотиватор. Високите цени лекуват високите разходи. Ако икономическият стимул е налице, миньорите ще претърсят планетата за нови находища и постепенно ще балансират пазара. Погледнете кобалта и лития: високите цени отпреди няколко години доведоха до свръхпредлагане. Основният проблем при много „критични“ суровини е, че са прекалено евтини и малцина могат да се конкурират с Китай и шепата други производители. Оставете цените да се покачат и новото предлагане ще дойде.
Надявам се трезвите глави да надделеят и невидимата ръка на пазара да излекува главоболието, защото проблемът с критичните полезни изкопаеми е именно това – главоболие, а не извънредна ситуация.