„Изтичането на мозъци“ от САЩ не е от полза за никого

Неотдавна проучване сред над 1600 учени, проведено от списание Nature, показва, че 75% от анкетираните обмислят да напуснат страната.

10:00 | 20 април 2025

Автор: Лара Уилямс и Марк Гонглоф

Снимка: Bloomberg.com

Малко преди Алберт Айнщайн да отпътува за Съединените щати от Великобритания, където беше потърсил убежище от нацистките преследвания, той присъства на среща, целяща да набира средства за академични бежанци от Германия. Там Айнщайн заявява, че без интелектуалните и личните свободи, за които са се борили европейските му предци, „нямаше да има нито Шекспир, нито Гьоте, нито Нютон, нито Фарадей, нито Пастьор и Листър.“

Почти век по-късно изглежда, че САЩ може би са забравили тази жизненоважна истина. Расте вероятността безразборните атаки на администрацията на Тръмп срещу науката да предизвикат вид „изтичане на мозъци“, сходно с това, което се случва в Русия и други държави, намиращи се под авторитарни режими. Подобно масово изселване би имало глобални последици и би подкопало едно от най-големите предимства на Америка.

Ударите от страна на американското правителство засягат различни научни области – от климатология до биомедицински изследвания. Хиляди експерти са уволнени от правителствени агенции и университети, страдащи от недостиг на средства. Проектни предложения, в чиито формулировки изкуствен интелект или някой сътрудник на Илон Мъск в новосъздадения „Департамент по ефективност на правителството“ може да открие „пробуждащи“ политически нюанси – например, включващи думи като „качество на водата“ и „жени“ – се отхвърлят. Междувременно имиграционните власти масово задържат изследователи със „зелени карти“ или визи на съмнителни основания.

„Най-големият фактор тук е чистата несигурност“, казва Гернот Вагнер, икономист, занимаващ се с климатични въпроси в Columbia Business School. „Ако сте природо-научен изследовател с големи лаборатории, много постдокторанти, докторанти и научни сътрудници, и цялото ви финансиране зависи от една правителствена агенция, която може да се окаже в прицела на DOGE*, тогава несигурността е още по-голяма.“

В тази обстановка дори много учени, които все още не са загубили работата или финансирането си, започват да гледат към границата. Неотдавна проучване сред над 1600 учени, проведено от списание Nature, показва, че 75% от анкетираните обмислят да напуснат страната.

В части на Европа вече се правят усилия да се привлекат специалисти, засегнати от тази „война“. Свободният университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel, VUB) – изследователски университет в Белгия – е създал специална контактна точка за американски изследователи, желаещи да продължат работата си в чужбина, и открива 12 постдокторски позиции за международни учени. Екс-Марсилия (Aix-Marseille Université, AMU) във Франция пък стартира програма „Safe Place for Science“ на стойност 15 млн. евро (около 20 млн. долара), която ще финансира 15 американски учени. Президентът на AMU Ерик Бертон заявява, че до крайния срок 31 март е получил около 300 кандидатури – а след това са пристигнали още.

Подобни инициативи се появяват из целия континент, а Европейската комисия увеличава финансовата подкрепа, която Европейският съвет за научни изследвания (ERC) – обществена структура за финансиране на научни изследвания в ЕС – предлага за преместване на учени. Комисията също така работи върху други начини да направи блока по-привлекателен, например чрез специални визи за водещи таланти и система, която да помага на правителства и университети да обединяват ресурси за подкрепа на пристигащи учени.

Все пак Бертон се опасява, че предлаганата помощ не отговаря на мащаба на проблема, тъй като университетите очакват решения и финансиране от Комисията или своите национални власти. AMU използва собствен бюджет за програмата си, защото Бертон смята ситуацията за спешна.

Мобилността в международен план е нещо обичайно за изследователите – особено в ранните етапи на кариерата им – и обикновено се смята за позитивен фактор, защото подпомага иновациите и научните открития. Но според VUB и AMU голяма част от запитванията, които получават, идват от старши учени – група, която по лични и професионални причини обикновено е по-малко склонна да се мести. Важно е да отбележим, че те също обмислят да напуснат САЩ. Освен това не става дума само за хора, които мислят да се изселят; според Мете Морсинг, директор на Smith School of Enterprise and Environment в Оксфордския университет, има нарастване на броя учени, които иначе биха кандидатствали за визи за престижни американски университети и изследователски институции, но сега се насочват към Европа.

Един научен „изход“ от САЩ би оставил белези за десетилетия напред; Айнщайн, например, така и не се връща в Европа. Ако най-добрите американски умове масово си тръгнат, ще има все по-малко учени на различни нива, които да обучават следващите поколения – по-малко постоянни професори, за да обучават докторанти, по-малко докторанти, за да обучават постдипломанти, по-малко постдипломанти, за да обучават студентите в магистърски програми, и така нататък по веригата.

Това вече сме го виждали; след по-слаби атаки срещу климатичната наука по време на администрациите на Джордж У. Буш и първия мандат на Доналд Тръмп много млади учени са решили да се преориентират към други области, обяснява Кевин Тренбърт, който е работил 36 години в Националния център за атмосферни изследвания (National Center for Atmospheric Research) и е бил водещ автор на няколко доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC).

„Вече се вижда, че вместо стабилен поток от хора в тази сфера, има една празнина,“ казва Тренбърт в телефонно интервю от Нова Зеландия, където се е завърнал през 2020 г. – без намерение да се връща в САЩ. „Когато хора като мен се пенсионират, би трябвало да виждаме ново поколение, което да поема ръководни роли, но тези хора ги няма. А сега ще е още по-зле.“

Дори преди реалното „изтичане на мозъци“ да е започнало, администрацията на Тръмп вече е нанесла трайни щети на научния капацитет, граден с десетилетия и с огромни публични инвестиции. Тези вложения се отплащаха многократно, осигурявайки здраво общество, световно водещи технологични иновации и процъфтяваща икономика. Без този капацитет САЩ ще изостанат от останалия свят във всички тези сфери, се посочва в отворено писмо, подписано от близо 2000 учени.

Президентът на AMU Ерик Бертон е категоричен в мотивите си. Докато европейските институции могат да спечелят от притока на нови таланти, той е съсредоточен върху по-широката перспектива и нуждата да се защитават дългогодишните ценности на академичната свобода и международното сътрудничество. Университетите трябва да са неполитически институции, които събират доказателства, генерират данни и разширяват общите ни познания. Подкрепата за американските учени е необходима, за да се смекчи ударът върху науката, а не да се „откраднат“ най-ярките и талантливи хора.

Науката също печели от разнообразието на гласове и опит. Биоразнообразието и климатичните кризи, например, изглеждат различно в зависимост от това в коя част на света се намирате – ако изследванията се съсредоточат само в един регион или ако бъде изключена цяла държава, това ще има значими последствия за начина, по който разбираме планетата.

Още по-лошо – колкото и да им е неприятно на по-възрастните учени (и на колумнистите) да го признаят, много от най-добрите научни иновации идват от по-младите поколения. Техните мозъци все още не са „заразени“ от възраст или цинизъм, а те самите са мотивирани от нуждата да си намерят работа, да печелят пари и да се утвърдят. Именно при такова „налягане“ се образуват диаманти.

„На всеки 10 години има скок напред, защото има натиск върху хора, които имат способността да отговорят на него,“ казва Даниел Сандвайс, професор по антропология и климат в Университета на Мейн. „Моите докторанти са по-добре подготвени и по-умни от мен. От тях идва надеждата.“

Като всява страх у цяло поколение млади учени, Тръмп заглушава тази надежда. Без академична свобода рискуваме да пропуснем следващата генерация Едисън, Файнман, Сейгън, Рубин, Даудна… Това няма да навреди само на Америка – ще е загуба за целия свят.