Тръмп да заграби природни ресурси от Украйна - цена, която си струва да се плати

Европа трябва да престане да се оплаква, да остави Тръмп да сключи своята сделка и да избегне разединителната борба за активите, от които Украйна ще се нуждае за своето следвоенно възстановяване

19:00 | 5 февруари 2025
Обновен: 19:27 | 5 февруари 2025

Автор: Марк Чемпиън

Снимка: Bloomberg LP

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска част от ресурсите на Украйна в замяна на продължаване на помощта - и искането е, както бързо заяви германският му колега Олаф Шолц, „егоистично“. Той можеше да добави и „неприлично“. В края на краищата, ако САЩ трябва да монетизират подкрепата си за отбраната на Киев, тогава защо да не го направят и десетките други държави, които помагат? А ако това се случи, от държавата ще останат само „кожа и кости".

Европа обаче трябва да престане да се оплаква, да остави Тръмп да сключи своята сделка и да избегне разединителната борба за активите, от които Украйна ще се нуждае за своето следвоенно възстановяване. Това важи с особена сила за Германия на Шолц. Но нека започнем с това, което Тръмп сбърка, преди да стигнем до това защо искането му е цена, която си струва да се плати.

Лидерът на Украйна Володимир Зеленски включи предложението за природни ресурси в така наречения си „План за победа“ миналата година именно за да привлече известната транзакционна природа на Тръмп. Няма значение, че Украйна не е богата на редкоземни метали, за които говори Тръмп, а на литий, манган, титан и уран; американският президент не е човек на детайлите.

Тръмп също така греши, като твърди, че САЩ са дали повече на Украйна, отколкото Европа. Според Килския институт за световна икономика, който следи отблизо обещанията и доставките на цялата военна, финансова и хуманитарна помощ за Киев, Европа - към датата на актуализация на Кил, приключваща на 31 октомври - е обещала и доставила значително повече от САЩ. (Оттогава цифрите са се променили и този месец предстои нова актуализация, но основното остава).

Коригирайте тези цифри, като вземете предвид размера на двете икономики - брутният вътрешен продукт на САЩ сега е с около 50% по-висок от този на Европейския съюз - и съотношението на щедростта все още е по-благоприятно за Европа.

Подпомагане на Украйна | Европейската военна, финансова и хуманитарна помощ изостава от поетите ангажименти

Щеше да е чудесно в толкова много отношения, ако "лидерът на свободния свят" се интересуваше от фактите или истината. Но в този случай това няма голямо значение, защото Тръмп е прав, когато казва, че Европа има по-голям интерес да се увери, че амбициите на руския президент Владимир Путин да разшири сферата си на контрол са спрени в Източна Украйна. САЩ също имат силен интерес, но просто географията означава, че спирането на настъплението на Москва е по-важно за Варшава или Берлин, отколкото за Вашингтон. Затова Европа трябва да плаща и да прави повече.

Тръмп би могъл също така да изтъкне, че Германия също не е над това да дава приоритет на „егоистични“ икономически интереси. Според доклад на „Файненшъл таймс“ от миналата седмица в Европа вече е започнал дебат дали да се предложи възобновяване на търговията с руски природен газ по тръбите като част от quid pro quo в споразумението за прекратяване на огъня, като се твърди, че Германия и Унгария са за това.

Това не би трябвало да е изненада. Путин прекрати доставките на природен газ по тръбопроводи в отговор на санкциите на ЕС, а не обратното. Той очакваше, че шокът в доставките ще доведе до рязко повишаване на енергийните разходи в Европа, което се и случи, нанасяйки щети на бизнес модела на Германия. Но този ход беше и саморазрушителен. Руският „Газпром“ не можа да пренасочи същия газ към нови експортни пазари поради липса на инфраструктура и беше принуден да продава на субсидираните вътрешни потребители на загуба. Сега компанията трябва да обслужва натрупан дълг от над 70 млрд. долара и е имала по-малко печалба, която държавата да обложи с данъци и да похарчи за борба с Украйна.

Така че, за разлика от признатия от Тръмп калпав план, който би подпомогнал целите за сигурност на Украйна и нейните съюзници, купуването на повече руски газ преди постигането на пълно политическо споразумение би ги подкопало, защото би намалило натиска върху Путин да прекрати войната.

Заставянето на съюзниците да плащат за помощ в тяхна защита е толкова старо, колкото и самата война. Дори американският Закон за лизинга (Lend-Lease Act) от 1941 г., който дава на Великобритания и Съветския съюз средства и оръжия, за да останат в борбата срещу нацистка Германия, се състои от заеми, които трябва да бъдат изплатени с лихви. Обединеното кралство прави последната си вноска едва през 2006 г.

Ясно е също така, че ресурсите са част от това, за което става дума в тази война. Независимо дали става дума за минерални, селскостопански, изкопаеми или човешки ресурси, Путин ги иска. Що се отнася до това колко Украйна ще има на разположение, за да даде на САЩ след войната, това не е ясно. Според Украинската асоциация на геолозите страната разполага с 5% от световните запаси на минерали, което е значително. Но след това нещата се усложняват.

От четирите известни украински находища на литий нито едно все още не е разработено, а поне едно от тях се намира на територия, която вече е под руски контрол. Страната разполага и с най-големите известни в света запаси от манган, който е важна съставка на боите. Но най-голямото находище, простиращо се от източния бряг на река Днепър към Азовско море, е разделено от фронтовата линия. Никополският завод за феросплави, основен производител на манган, се намира в близост до украинската страна на Днепър, където е подложен на обстрел от другата страна на реката.

Украйна е и значителен източник на титан, като притежава най-големите находища в Европа и осигурява около 7% от световното производство преди войната. Миналата година обаче един от държавните производители беше продаден на подразделение на азербайджанския Neqsol Holding. По данни на Международната агенция за атомна енергия Украйна произвежда и около 2% от световното производство на уран.

Зеленски е изиграл най-добрата ръка, която може да изиграе при тежки обстоятелства. Равносметката е, че ако Европа беше възстановила отбранителните си способности, когато стана ясно, че историята не е приключила със Студената война, нямаше да му се налага да обявява ресурсите си за продажба, за да примами САЩ обратно. Вместо това той щеше да разчита на Европа да запълни празнината. Колко голяма подкрепа е готов да окаже Тръмп и в замяна на какви ресурси, остава неясно - както и голяма част от ранната му външнополитическа програма. Но сделката на Тръмп е цената, която Украйна трябва да плати, за да задържи ангажираността на САЩ, и която Европа трябва да приеме като цена за продължаващата си зависимост от военната мощ на САЩ.