Следващите 5: Младите лъвове в политиката

Политиката по правило е занимание за по-възрастните. Вероятно защото те са също по-опитните и дори, ако щете, по-циничните. Най-младият президент на САЩ в историята е бил на зрелите 42 години (Теодор Рузвелт) - а и от неговото встъпване в длъжност ни делят цели 119 години. Още преди новите президентски избори на 3 ноември вече бе сигурно, че следващият държавен глава на САЩ ще е най-възрастният в историята на страната (Тръмп е на 74, Байдън - на 77).

В последните години обаче по върховете на световната политика се появиха множество изключения. Всъщност толкова много, че вече започваме да се питаме дали не става дума за промяна на правилото. Франция и Австрия си избраха лидери, които още нямаха 40. Канадският премиер Джъстин Трюдо дойде на власт на 43, но с излъчването на 23-годишен. Набиращите мощ нови политически сили в страни като Германия и Испания имат незапомнено млади лидери. Смяна на поколенията ли е това? Или изобщо подмяна на политическите модели в онова, което някои анализатори наричат зората на "Разрушителната ера" в човешката история?

Вратите на тази "разрушителна ера" бяха отворени от Голямата рецесия отпреди 10 години. Позволете ми да използвам този термин, вместо Индустрия 4.0. В тази ера човечеството навлиза с  несигурност, разочарование, гняв, желание за справедливост, растящо социално неравенство, преразпределение на богатството. В Европа към това се прибавя и страхът от мигрантски вълни.

Но финансовото цунами отпреди десет години даде път и на споделената икономика, защото рецесията промени поведението на инвеститори, служители и потребители. За справка вижте последния икономически преглед на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия от  октомври. Трудовите пазари се променят, дори и развитите икономики - броят на лицата на постоянен трудов договор намалява, за сметка на самонаетите и временно наети служители. Сами си представете какви трусове ще предизвиква това в бъдеще върху социалните системи, изградени върху задължителното условие за постоянна и всеобща трудова заетост.

Такъв е контекстът, в който днес наблюдаваме смяната на поколенията в политиката, където традиционни партии губят електорат, за да дадат път на нови политически проекти. „Желанието за обновление в Европа и по света. Желанието за нов тип политика, за нов политически поглед върху традиционни проблеми“ - така Ричард Бишъп, заместник директор на отдел „Проучвания“ в Eurasia Group, си обяснява причината зад драматичното свиване на възрастовата граница за голямата политика.

Разочарованието от традиционните партии не е единствената причина хората да мигрират към популистките движения. Социалното неравенство и стагниращите реални доходи на населението са втора, не по-малко силна причина. „А освен това има и наднационални причина. ЕЦБ и администрацията в Брюксел имат много по-голяма власт, отколкото местните национални власти. Накрая не бива да подценяваме страха от мигрантите. Космополитните елити се разделят от останалата част от обществата“, смята Бишъп.

Защо акцентирах на всичко това? Защото политиците са тези, които ще трябва да определят новите правила на играта в настъпилата „разрушителна ера“. Дали това ще са познатите ни лица, или новата вълна от деца на 70-те и 80-те? Тепърва ще видим.

*Коментарът на водещия на предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria Делян Петришки е част от поредицата материали на луксозното бизнес списание The Inflight Magazine Bulgaria ON AIR. По повод 5-ия рожден ден на Bloomberg TV Bulgaria екипът на реномираното издание потърси експертното мнение на лицата от телевизията за това кои ще са следващите 5 най-важни теми за света на бизнеса и икономиката до 2025 година. 

По повод рождения си ден Bloomberg TV Bulgaria сложи началото и на кампания в подкрепа на стартъп общността - „Вдъхновяващите 5“, и организира поредица от онлайн издания на Годишната конференция на Bloomberg TV Bulgaria.