Световните петролни пазари са изправени пред нови предизвикателства, но не се очаква глобален недостиг на суровината. Текущите цени на петрола от 50-65 долара за барел поставят американските шистови производители в изключително затруднена позиция, тъй като при тези нива те едва покриват разходите си, това коментира Николай Шуманов, финансов анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

„В момента, при цени около 50-65 долара за барел при WTI, те изпитват сериозни затруднения за покриване на разходите си. Повечето шистови производители в диапазона 50-65 долара за барел общо взето са на нула, така че при по-ниски цени голяма част от тях ще изпаднат от магистралата на производството на петрол.“

Гостът обяснява, че технологията при шистовия добив позволява сравнително бързо възстановяване на производството, ако цените се покачат. Той допълни, че администрацията на Доналд Тръмп вероятно ще продължи да подкрепя сектора, макар че противоречивите му икономически политики, включително митата, могат да забавят растежа на икономиката. Смекчаване на отношенията между САЩ и Китай би могло да доведе до възстановяване на търсенето и ново покачване на цените на петрола.

Събеседникът отбелязва, че друг ключов фактор са решенията на ОПЕК+, които неотдавна обявиха увеличение на производството с цел да санкционират страни, неспазващи квотите си, като Казахстан. Според него Саудитска Арабия и Русия са готови временно да понесат загуби, за да възстановят пазарния си дял, който бе отслабен в резултат на предишни мерки за ограничаване на добивите.

Въпреки по-ниските производствени разходи, държавите от ОПЕК+ са силно зависими от приходите от петрол. Русия, например, използва тези приходи за финансиране на войната си срещу Украйна, докато Саудитска Арабия инвестира в големи инфраструктурни проекти. В този контекст, по-ниските цени могат да поставят сериозни изпитания пред бюджетите им.

По отношение на глобалното търсене Шуманов е на мнение, че продължаващите търговски напрежения и митата могат да окажат натиск върху икономиката и да доведат до спад в потреблението. Той предупреждава, че евентуална рецесия би се отразила негативно върху търсенето на петрол, което би могло да свали цените още повече. Прогнозите му за Brent и WTI са предпазливи – цените вероятно ще се задържат около 60 долара за барел, с възможни спадове до 50 долара в зависимост от развитието на геополитическата и икономическата обстановка.

„Ако геополитическата обстановка не ескалира и видим подобряване на икономическата обстановка, се очаква да има предпоставки за увеличение на потреблението на петрол и съответно покачване на цените или поне балансиране на цената около тези нива.“

Преходът към ВЕИ трябва да бъде плавен и базиран на икономическа логика, а не налаган със сила. Зелените политики в някои страни вече срещат съпротива, като напрежението в Канада и промените в политиките на Европейския съюз. Изкопаемите горива ще останат ключов източник на енергия още дълго време, особено предвид нарастващите нужди на индустрията и центровете за данни, които захранват технологиите като изкуствения интелект.

Като възможен преходен вариант Шуманов вижда разширяването на атомната енергетика, която, макар и зависима от уран, замърсява значително по-малко. По отношение на инвестициите в енергийния сектор инвеститорите трябва внимателно да следят показателите на компаниите, включително ликвидността и дълговата им структура, както и глобалните политически решения, които могат да окажат пряко въздействие върху цените и търсенето.

Потенциална мега сделка между Shell и British Petroleum би била знакова за сектора, но подобни сливания са сложни и изискват време, като съществува и регулаторен риск, който може да блокира подобно обединение.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.

Още по темата

На посещението си в Москва Си ще обсъди с Путин газопровода "Силата на Сибир 2"

ЕС ще предложи забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г.

Загадката на ОПЕК: Защо Саудитска Арабия иска по-евтин петрол

Зелената сделка спестява €60 млрд. годишно в енергетиката на ЕС