Енергийният преход е една от най-важните теми за бъдещето на Европейския съюз и България. Страната ни, като една от най-енергийно интензивните икономики в ЕС, има значителен потенциал за промяна, особено в контекста на новите технологии и зелени енергийни решения. България е изправена пред огромни възможности, които, ако бъдат правилно използвани, могат да доведат до икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и намаляване на зависимостта от външни източници на енергия, това коментира Георги Стефанов, експерт по промяната на климата в WWF, в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова. 

Европейската зелена сделка и инициативата за устойчив енергиен преход предоставят ясни насоки и цели за намаляване на въглеродните емисии и увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергийната система. Според събеседника, годишната икономия в ЕС от 130 милиарда евро, очаквана след 2030 г., ще бъде ключова за икономическата трансформация. Тези икономии ще имат директно въздействие и върху българската икономика, която трябва да се преориентира към по-ефективни и конкурентоспособни енергийни решения.

„Икономиите, които се правят от спестяването на скъпи вносни изкопаеми горива, са огромни. Към момента се очаква икономия от 130 милиарда евро годишно, а трендът и посоката са тази сума да се удвои до 2040 година. Ако трябва да съм актуален към текущите цени, благодарение на европейската зелена сделка, това спестяване е към 60 милиарда евро на година.“

Един от най-обещаващите източници на енергия в България е геотермалната енергия. България има огромен потенциал за използване на този ресурс, който би могъл да бъде ключов за енергийната сигурност на страната. Геотермалната енергия предлага уникални предимства – може да осигурява ток, топлина и охлаждане, като значително увеличава ефективността на енергийната система. Това е енергия, която може да работи постоянно, с капацитет на полезно действие по-висок от този на въглищните централи.

„Залага се на геотермалната енергия, термопомпите и вятъра. По простата причина, че няма нужда от внос. Отделно се предвижда увеличаване на инвестициите в инфраструктурата и междусистемните връзки между държавите. И в този план за достъп на енергия се предвиждат половин трилион евро до 2030 година, които да бъдат заделени за подобряване на свързаността на електропреносните и електроразпределителните мрежи, защото това е една слабост, по която се работи много активно, но са необходими и много големи обеми инвестиции.“

През 2023 г. България въведе законови промени, които признават топлината като подземно богатство и започват да насърчават развитието на геотермалната енергия. Европейската комисия също така започна да работи активно върху стратегия за отопление и охлаждане, в която този тип енергия играе централна роля. Според събеседника, това ще осигури на България възможност да премине към новите технологии без да се налага да инвестира в скъпи, старомодни решения.

Един от основните въпроси, свързани с енергийния преход, е как ще бъдат третирани социалните аспекти, особено в районите, зависими от въглищната индустрия. Закриването на въглищни централи, колкото и необходимо да е за постигане на климатичните цели, неминуемо води до социално напрежение. Според събеседника, за да се избегнат негативните ефекти, трябва да се създадат нови икономически дейности с високи доходи. Преходът трябва да бъде плавен, като се инвестира в нови и по-конкурентоспособни сектори на ВЕИ, в които вече работят повече хора, отколкото в секторите, свързани с въглища.

За да се преодолеят тези социални предизвикателства, България трябва да създаде условия за устойчиво икономическо развитие. Това означава не само да премина към възобновяеми източници, но и да подкрепи хората, които ще бъдат засегнати от тези промени, като им осигури нови работни места и по-високи доходи. Само така ще бъде възможно да се избегнат социалните напрежения и да се постигне справедливо разпределение на работната сила.

„Мога да ви кажа един ключов фактор, поради който не можем бързо да затворим електрическите централи на въглища – това са така наречените инерционни сили на турбините, които поддържат честотата на тока. Те не могат да бъдат заменени от ВЕИ като солари или вятър.“

Необходимо е да се работи не само върху прехода към нови технологии, но и върху подготовката на инфраструктурата, за да може България да се възползва от потенциала си. Дигитализацията на данни, съхранявани още от 50-те години на миналия век, е важна стъпка за ускоряване на проучванията и инвентаризацията на геотермалния потенциал на страната. Северна България вече е добре проучена, но Южна България все още има празноти в картата на геотермалните ресурси.

Освен това, България трябва да осигури публично финансиране за тези проекти, което ще я постави в конкурентоспособна позиция спрямо други европейски държави, които вече активно инвестират в геотермална енергия.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Как чистата енергия избяга от цикъла на бум и срив

Климатичната цена на безкрайните мита на Тръмп

Начинът, по който България развива ВЕИ, е голяма грешка - ще видим последиците до 4 г.

Нетната нула може да е твърде скъпа цел за Европа, смята шефът на Vitol