България е изключително закъсняла в трансформацията на минните региони, като нашите планове за справедлив преход са едни от последните, които се публикуват. У нас е необходимо да бъдат приоритизирани определени аспекти и планът да бъде адаптиран така, че непосредствените ефекти от затварянето да бъдат адресирани, а на работещите в областта да бъдат подсигурени възможности за преквалификация, намиране на нова работа и привличане на нови по-екологични инвестиции в региона. Това каза д-р Божидар Иванов, градски и социален изследовател в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.

Гостът изтъква, че водещ приоритет при изготвянето на стратегия или планиране относно въглищните региони със сигурност трябва да бъдат местните общности, тъй като те и тяхната икономическата конкурентоспособност ще бъдат пряко засегнати от промените. Освен това България трябва да се съсредоточи и върху наваксването по отношение както на екологичните стандарти, така и на конкурентоспособността в различни индустрии.

"В момента това, което представлява голяма трудност за България, а именно справедливият преход като част от Зелената сделка, е процес, който протича във всички 27 страни членки на ЕС и това е една инициатива, планирана от доста време, от самото начало на мандата на настоящата ЕК. Преди това обаче, години преди настоящата трансформация, в много минни региони, в различни държави на Европа са се случвали подобни процеси, които не са били толкова добре планирани... В някои държави като Германия и Люксембург подобни процеси по извеждане на експлоатация на минни райони, минни мощности или топлоелектрически централи са се случвали в резултат на пазарни промени", обясни Иванов.

Той допълни, че това означава намаляване на търсенето на определена суровина, която се произвежда. Именно това е създало значителни предизвикателства пред тези местни общности и са правени различни планове, които да адресират трансформацията по по-активен начин така, че да се погрижат за хората, засегнати от тези промени.

Според събеседника европейските държави, които вече са се заели с тази трансформация могат да адаптират по определен начин самото производство към по-екологични стандарти. Пример за това гостът дава с региона на Рур, Германия, където навремето е имало тежки производства, свързани с минни залежи, докато в момента се произвеждат иновативни технологии, които са все така конкурентоспособни и по-малко вредящи на околната среда, поддържайки позицията на региона като индустриален център.

На въпроса как това би могло да се приложи у нас и в нашата стратегия, Иванов отговаря: "Много е важно въвличането на съответния регион и на хората, които живеят там. Става въпрос за активното въвличане на местните общности така, че те да отрият и да могат да допринесат техният регион да бъде трансформиран по успешен начин така, че да се запазят част от работните места или да се погрижат за семействата си по по-сериозен начин. В този смисъл всеки регион има различни характеристики, различен демографски профил и в това число различен профил на самите служители, които работят в съответните индустрии."

Иванов, разказва, че Полша също е изключително зависима от въглищните райони, но полагат усилия в започването на зелена трансформация. Гостът изтъква, че на базата на проучвания, които е провел, част от опита в Германия и най-вече в Източна Германия, може да бъде приложен и у нас.

"Смятам, че немският опит в различни региони може да бъде използван в България и това ни поставя в една привилигирована позиция, защото в рамките на ЕС, обменът на политики и на опит е нещо, което много може да помогне на общностите на тези страни членки."

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да намерите тук.