Кой е недостатъкът на Джо Байдън?

Праволинейността може и да е шанс за кандидат-президента

20:07 | 1 септември 2020
Обновен: 07:54 | 2 септември 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Stefani Reynolds/Bloomberg
Снимка: Stefani Reynolds/Bloomberg

Джо Байдън има един недостатък в рамките на предизборната кампания в САЩ. Кандидат-президентът, излъчен от Демократическата партия, играе по различни правила от тези на Доналд Тръмп. Казано по-точно – той е праволинеен. Байдън трябва да балансира там, където стъпва Тръмп - да формулира разбиране за протестите срещу полицейското насилие и паралелно с това да се дистанцира от бунтове и грабежи, да демонстрира решителност и съпричастност едновременно, пише за Der Spiegel анализаторът Оливър Тренкамп.

По време на гостуване в Питсбърг Байдън успя да постигне това, съчетано с атаки срещу Тръмп: „Този ​​президент не може да прекрати насилието, защото го разпалва от години“, възклина Байдън пред камерите в зала в университета „Карнеги Мелън“, но без публика. Тръмп, смята той, не прави ситуацията по-добра, а все по-лоша.

Тръмп, от друга страна, отдавна е представил личното си обяснение за независимост – почти не се интересува от факти, правилата според него са за другите. Той разпространява неоснователни конспиративни теории, опълчен срещу „лявото насилие, което наблюдаваме в демократично управляваните щати“, и отказва да осъди насилието на своите поддръжници, пише авторът.

Журналистът Марк Пицке пише: „Президентът иска да отклони вниманието от провала си в коронакризата и се опитва да дискредитира Байдън“.

Дори на Конгреса на републиканците управляваните от демократи щати бяха изобразявани като бойни полета на орди от гангстери. "Не само Портланд се вписва в тази стратегия, но и Кеноша", съобщава Марк.

След като полицай простреля афроамериканеца Джейкъб Блейк, възникнаха и протести, физически вреди и стрелба по двама демонстранти.

Но кой знае, може би проблемът на Байдън е по-скоро възможност. Може би достатъчно американците копнеят за някого, който не е независим от факти и правила, пише в заключение журналистът Тренкамп.