Как Италия, Испания, Франция и Полша ще използват европейските средства за възстановяване?

Държавните и правителствените ръководители в Европейския съюз (ЕС) постигнаха съгласие относно спасителния план за излизане от кризата. Фондът за възстановяване ще е в размер на 750 милиарда евро, от които 390 милиарда евро ще са под формата безвъзмездни средства, а другите 360 млрд. евро ще бъдат предоставени под формата на заеми. Но в кои направления ще бъдат инвестирани? Кореспондентите на Die Zeit за четирите най-големи страни в Европейския съюз, изключвайки Германия, представят приоритетите на Италия, Франция, Испания и Полша, пише Die Zeit.

Испания

Кореспондентът Карин Финкенцелер пише, че в Испания извън туристическите центрове една пета от населението се счита за бедно още преди пандемията. В целия архипелаг са повече от 340 хил. Канарските острови са регионът с най-висок процент на бедност в Испания. Хуманитарната организация Oxfam се опасява, че още 50 хил. души са изложени на риск от бедност.

Испания ще получи точно 140 милиарда евро, които поиска от самото начало. Повече от половината от общата сума е под формата на грантове. Кастилия иска да осигури поне 100 млн. евро за Канарските острови.

Регионалният министър на туризма, индустрията и търговията на Канарските острови Яиса Кастия иска да превърне туризма в най-важния източник на доходи за архипелага. По-малко партитуризъм, но повече служители на дистанционна работа, които искат да се възползват от мекия климат през цялата година.

Може да се разкрият и нови работни места, свързани с поддържаща дейност.

„Започвайки с администрацията, трябва да премахнем бариерите, така че всички да имат достъп до стоки и услуги на местата, които посещават“, казва тя.

Докато съображенията на Кастилия стават доста конкретни, испанският премиер Педро Санчес обяви след споразумението, че ще представи списъка с допустимите проекти на Европейската комисия възможно най-скоро. Министърът на икономиката Надя Калвиньо определи шест стълба: дигитализация, изследвания, енергиен преход, професионално образование и обучение, подобряване на обществените услуги и мерки срещу обезлюдяването в селските райони.

Икономистите обаче се опасяват, че парите от европейските средства биха могли да се използват предимно за „запушване“ на съществуващите „дупки“ и за подпомагане на обществени услуги. Сумата от 140 милиарда евро отговаря на 11% от испанския БВП и почти съответства на тази, която Испания е изразходвала от март за противодействие на последствията от коронавируса - от разходи в здравната система до държавна помощ за компании. Необходимо е да се намалят държавните разходи, както и да се проведат структурни реформи, смятат икономисти.

Още по темата

Борисов: България ще получи близо 29 млрд. евро от новия бюджет на ЕС до 2027 г.

Полша - най-големият бенефициент

След присъединяването си към ЕС през 2004 г. Полша е най-големият нетен бенефициент в съюза. Въпреки това страната се счита за най-ефективният потребител на субсидии. Модерна пътна инфраструктура, конкурентно земеделие и процъфтяващи градове са атестат за това към днешна дата, отбелязва кореспондентът Улрих Крьокел.

"Ние сме най-големият бенефициент на общия пакет", заяви премиерът Матеуш Моравецки след срещата на върха в Брюксел. Очаква се около 160 милиарда евро директна помощ и изгодни заеми да постъпят от фонда за възстановяване и от многогодишната финансова рамка на ЕС към Полша през следващите седем години.

Прогнози сочат спад на брутния вътрешен продукт на Полша с 4,6% за 2020 г., докато за еврозоната се очаква свиване с 8,7%.

Полша отпусна четири пакета стимули за преодоляване на кризата, които да подпомогнат оцеляването на по-малките компании. Със свежите пари от Брюксел полското правителство цели да генерира бъдещи инвестиции. Най-важният проект е нов „Централен транспортен хъб“, който трябва да бъде изграден между Варшава и Лодз до 2027 г. Десет линии за високоскоростни влакове ще водят от голямото летище до всички региони на Полша.

Селските и по-слабо развитите райони са особено важни за дясно консервативното правителство, което има свой лоялен електорат там. Поради това по-голямата част от европейските средства за Полша ще продължат да отиват по направление селскостопанска и структурна подкрепа, както и за енергиен преход в страната.

Полша ще продължи да получава много субсидии от Брюксел през следващите години, но ще трябва да изразходва 40% от средствата в областта на земеделието и регионалното развитие по такъв начин, че да допринесе за опазването на климата.

Франция: повече частична безработица, повече държава

След редица месеци лоши новини френският президент Еманюел Макрон успя да отпразнува брюкселските средства от около 40 милиарда евро за страната си.

Франция е един от най-големите нетни бенефициенти на фонда за възстановяване, чиято идея се роди съвместно между Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. 

След коронакризата страната е в сравнително лоша форма, прогнозите са за икономически спад от около 11% до края на годината. Парижкото правителство наложи особено строги комендантски часове. В резултат на това голям брой малки предприятия във Франция фалираха. Правителството очаква 800 хил. души да загубят работата си до следващата пролет.

40-те милиарда евро от спасителния план на ЕС трябва да се влеят във френския спасителен план от 100 милиарда евро. С част от средствата ще се подкрепи схемата за частична безработица, която се планира да продължи в дългосрочен план. "Парите от ЕС трябва да създават работни места", каза Макрон в телевизионно интервю. Освен това се обмисля държавата да подкрепи 300 хил. работни места, например в 3D индустрията или в обновяването на сгради, подчертава кореспондентът Аника Джорес.

Италия

„Можем да променим облика на Италия и да възстановим нейните позиции" – това заяви премиерът Джузепе Конте след приключване на срещата на върха на ЕС.

Италия е в очакване на 172 милиарда евро от Фонда за възстановяване. Според изчисленията на правителството в Рим средствата може да стигнат и до 209 милиарда евро. Делът на грантовете е намален до 81,4 милиарда, но има много повече средства за заеми при най-ниска лихва и с изключително дълъг срок на погасяване, информира кореспондентът Майкъл Браун.

"Ще реформираме Италия и ще дадем надежда на ЕС", обещава министърът за Европа Енцо Амендола, който преговаря с Конте в Брюксел. Някои линии на реформа като зелената икономика все още не са избистрени, но в други области плановете стават все по-конкретни.

Правителството вече стартира програмата "Бърза Италия". Чрез нея ще се инвестират 200 милиарда евро в десетки инфраструктурни проекти, предимно за разширяване на високоскоростните железопътни мрежи. 130 милиарда евро от тях вече са инвестирани, останалите 70 милиарда трябва да постъпят от Фонда за възстановяване.

Дигитализацията и роботизацията също ще бъдат насърчени. Инвеститорите, които планират инвестиции в тази посока, могат да спестят 200% от разходите си. Всички институции и училища ще приложат нови цифровизирани подходи. Същевременно 5G мрежата ще обхване и най-отдалечените кътчета.

За да направи ускори процесите на инвестиране на средства в икономиката, правителството вече въведе нов регламент за обществените поръчки. В бъдеще отпадат продължителните процедури за директно възлагане на поръчки под 5,2 милиона евро. От друга страна, големите проекти трябва да бъдат представени на търг със значително по-кратки срокове и оценките на въздействието върху околната среда трябва да бъдат ускорени.

Не на последно място, с част от средствата Конте планира да се справи с порочната практика относно укриванията на данъци чрез укрепване на електронните платежни системи. От подобни укривания се губят около 110 милиарда евро годишно. Правителството иска да се справи и с рекордната продължителност на гражданските дела в цяла Европа.