Иран е изправен пред нови ядрени санкции от ООН, инициирани от европейските сили

Очаква се европейските сили да сезират ООН за налагане на по-строги санкции срещу Иран, след като ислямската република не се съобрази с изискванията да преговаря със САЩ и да позволи на международните ядрени инспектори да възобновят работата си.

Франция, Германия и Великобритания вероятно ще обявят решението си в четвъртък или петък, според официални лица, запознати с въпроса, които пожелаха да останат анонимни, тъй като информацията все още не е оповестена публично. Препращането към Съвета за сигурност следва поредица от срещи тази седмица между Иран и европейски и международни представители на Агенцията за атомна енергия, по време на които Техеран даде ясно да се разбере, че не е готов да отстъпи, докато не бъдат изпълнени неговите условия. 

„Все още не сме там, където бих искал да бъдем, няма да крия това“, заяви генералният директор на МААЕ Рафаел Мариано Гроси в сряда във Вашингтон, между срещите си с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник Стив Уиткоф.

Препращането към ООН следва израелските и американските атаки срещу ядрените обекти на Иран през юни. Сателитните снимки потвърждават, че ударите са унищожили голяма част от надземния комплекс на страната, но са довели и до химически и радиологични опасности, които според Иран пречат на възобновяването на мониторинга от МААЕ.

Състоянието и местоположението на големите количества уран с качество, близко до това на бомба, не са проверени от около 75 дни. 

Високообогатен уран в Иран | МААЕ не е проверявала запасите от уран от 13 юни насам

Иран отрича, че ядрената му програма е с военни цели, а инспекторите на МААЕ и американските разузнавателни служби потвърждават, че в страната няма програма за производство на оръжия от началото на 2000-те години.

Властта в Техеран отхвърли възобновяването на преговорите със САЩ, докато страната е изложена на риск от по-нататъшни военни атаки. Иран също така търси компенсация за ударите през юни и признаване на правото си да обогатява уран. 

Европейците действат сега, защото правото им да наложат отново санкциите на ООН изтича на 18 октомври. Процесът, заложен в първоначалното споразумение с Иран от 2015 г., от което американският президент Доналд Тръмп се оттегли по време на първия си мандат, отнема 30 дни.

Така нареченият механизъм за бързо възстановяване ще приложи отново санкциите на ООН, които бяха отменени. Те изискват Иран да спре обогатяването на уран, да ограничи програмата си за балистични ракети и налагат оръжейно ембарго. Възобновяването им ще предизвика и ЕС да възстанови санкциите, насочени към петролната индустрия на Иран.

От своя страна, Иран заплаши, че ще напусне международния Договор за неразпространение на ядрени оръжия, ако санкциите на ООН бъдат възобновени. Това би могло да ограничи трайно инспекциите на МААЕ, създавайки по-голяма неяснота относно естеството и целта на ядрените дейности на Иран. 

Действията на Европа срещат остра съпротива от страна на Китай и Русия, които се присъединяват към Иран, за да аргументират, че самите усилия са нарушение на споразумението от 2015 г., което предполага, че дори и санкциите на ООН да бъдат въведени отново, те може да не бъдат спазвани толкова стриктно, колкото преди десет години.

Още по темата

Няма доказателства, че ядрени материали на Иран са преместени, казва ООН

Иран ще „поддържа връзки“ с Европа след края на преговорите за ядрената програма

САЩ налагат санкции на още един китайски терминал заради иранския петрол