Почти сигурно е, че светът вече е преминал границата на затопляне от 1,5°C
Резултатите са част от нарастващ брой научни доказателства, че светът не успява да постигне климатичните си цели и че затоплянето се ускорява.
Редактор: Емил Соколов
Светът може би вече е пропуснал възможността да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, според две нови проучвания, публикувани в Nature Climate Change.
Парижкото споразумение беше подписано през 2015 г., като 196 държави се ангажираха да ограничат емисиите на парникови газове, за да запазят повишаването на средната глобална температура „значително под“ 2°C и в идеалния случай да го ограничат до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Новите анализи показват, че светът ще надхвърли този праг, което подчертава спешната необходимост от намаляване на въглеродните емисии.
„Всяко затопляне над 1,5 градуса по Целзий означава по-сериозни климатични екстреми“, казва Алекс Канън, научен изследовател в Министерството на околната среда и изменението на климата на Канада и автор на едно от проучванията. „Ако продължим да затопляме атмосферата, последствията ще бъдат още по-големи.“
През 2024 г. глобалните температури се увеличиха с повече от 1,5°C за цяла година – което се случва за първи път, откакто те се следят. Това беше рязко отклонение от предишните прогнози: докладът на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), публикуван само година по-рано, предполагаше, че температурите ще надминат затоплянето от 1,5°C в началото на 2030-те години, ако емисиите не бъдат намалени. Това неочаквано нарушение остави учените да се питат: „Това знак ли е? Тези краткосрочни превишавания на този праг означават ли, че всъщност сме го достигнали по-рано от очакваното?“ казва Канън.
Причината за тези въпроси е, че границата от 1,5°C, определена в Парижкото споразумение, не се базира на дневни или дори годишни температури. Вместо това, тя се изчислява като средна стойност за 20-годишен период, което означава, че светът няма да разбере със сигурност, че е достигнал 1,5°C, докато това не се потвърди ретроспективно. Двете нови проучвания се опитват да заобиколят този проблем, като използват климатични модели, за да прогнозират на базата на текущите данни дали вече сме навлезли в 20-годишен период с температура над 1,5°C.
Изследването на Канън, както и отделно проучване, ръководено от Емануеле Бевакуа, климатолог от Центъра за екологични изследвания Хелмхолц в Германия, предполагат, че точно това се е случило.
„Обявявам целта от 1,5°C за почти непостижима“, казва Кейт Марвел, изследовател във NASA Goddard Institute for Space Studies, която не е участвала в нито едно от двете изследвания. „Да, една година над 1,5°C не означава непременно, че средната температура през следващите 20 години ще бъде по-висока с 1,5°C“, казва тя, „но тези изследвания представят доста убедителен случай, че според моделите, първата година със затопляне над 1,5°C вероятно попада в този 20-годишен период.“
Резултатите са част от нарастващ брой научни доказателства, че светът не успява да постигне климатичните си цели и че затоплянето се ускорява. Всъщност януари 2024 г. беше най-топлият в историята, въпреки охлаждащото влияние на зараждащото се La Niña явление.
Новите проучвания определят вероятността да сме вече в 20-годишен период на затопляне над 1,5°C като варираща от „вероятно“ до „почти сигурно“. Въпреки това и Канън, и Бевакуа са съгласни, че процесът на затопляне може да бъде спрян чрез драстично намаляване на използването на изкопаеми горива.
Но шансовете за това намаляват, особено предвид политиките на администрацията на Тръмп, която атакува климатичните мерки. Откакто встъпи в длъжност, неговата администрация предприе стъпки за увеличаване на производството на изкопаеми горива и започна процеса на изтегляне на САЩ от Парижкото споразумение. Според съобщенията някои други световни лидери също обмислят да последват този пример, създавайки сериозни пречки за необходимите дълбоки съкращения на емисиите.
Границата от 1,5°C беше включена в Парижкото споразумение най-вече по настояване на малките островни развиващи се държави, много от които ще бъдат заличени от картата поради покачването на морското равнище, ако планетата се нагрее над този праг. По-нови изследвания показват, че дори при 1,5°C, тези островни държави са изложени на риск от наводнения заради покачването на морското равнище.
„Дори ако в бъдеще достигнем прага на глобалното затопляне от 1,5°C, все още трябва да се стремим да не го надвишаваме прекалено или дори да гарантираме, че това е само временно превишение, за да можем да стабилизираме температурата и в даден момент дори да я понижим“, казва Бевакуа.
Това призив се отправя от години. Светът обаче не го е послушал, тъй като въглеродното замърсяване продължава да достига рекордни нива.
„Бързото намаляване на емисиите в близко бъдеще може да ограничи пиковото затопляне и да намали климатичните рискове“, казва Марвел. „Дали това ще доведе до реални действия, не е (само) въпрос, който учените могат да решат.“