Министерството на правосъдието на САЩ заведе дело срещу Visa Inc. във вторник, твърдейки, че глобалният платежен гигант незаконно е монополизирал пазара на дебитни карти, в първото голямо антитръстово дело на администрацията на Байдън в индустрията на финансовите услуги.
Антитръстовите правоприлагащи органи твърдят в жалба, подадена във федералния съд на Манхатън, че Visa, която обработва повече от 60% от дебитните транзакции в САЩ, е сключила поредица от споразумения, наказващи търговци, които са искали да използват алтернативи, и е плащала на потенциални конкуренти да стоят извън пазара.
Visa е най-голямата платежна мрежа в САЩ и събира около 7 милиарда долара годишни такси както за дебитни транзакции, така и за така наречените транзакции „без присъствие на карта“, при които клиентите използват номера на дебитната си карта онлайн или в приложения, според жалбата.
В споразуменията си с търговците Министерството на правосъдието каза, че Visa е наложила антиконкурентна ценова структура, която по същество принуждава търговците да маршрутизират всички дебитни транзакции през нейната мрежа или да бъдат изправени пред строги санкции. Visa също сключи споразумения с технологични компании, включително PayPal Holdings Inc., Apple Inc. и Block Inc., които разработваха продукти, които биха оспорили нейната хватка над платежните мрежи, плащайки им стотици милиони долари, за да останат извън пазара, каза агенцията.
След Visa най-известните дебитни мрежи в САЩ се управляват от Mastercard Inc. и Discover Financial Services, въпреки че други включват NYCE на Fidelity National Information Services Inc., STAR и Accel на Fiserv Inc.
Акциите на Visa паднаха с 5,4% до $273,09 в 15:55 ч. в Ню Йорк.
Законът на Дод-Франк
В жалбата на Министерството на правосъдието се твърди, че незаконното поведение на Visa е започнало през 2012 г. като отговор на закона Дод-Франк, който Конгресът прие след финансовата криза. Законът изисква издателите на карти - които често са банки - да предложат поне две независими дебитни мрежи, за да увеличат конкуренцията и да дадат на търговците по-голям избор. Той също така определя лимити за таксите, които банките изискват от търговците на дребно да плащат, за да приемат дебитни карти, въпреки че законът не ограничава таксите, които самите дебитни мрежи начисляват за обработка на транзакции.
Загрижена, че законът ще създаде конкуренция и ще навреди на господстващата ѝ позиция на дебитния пазар, Visa започна да изисква от търговците да сключват споразумения с тежки условия. Министерството на правосъдието твърди, че компанията е използвала „сривно ценообразуване“, начислявайки на търговците значителни такси за транзакции, освен ако не насочат по-голямата част от тях към Visa, в който момент ще получат отстъпка. Структурата на таксите принуждава търговците да изпращат повечето транзакции към платежния гигант, като на практика изключват по-малките дебитни мрежи, се твърди в жалбата.
Visa също така се опита да спре развитието на нови технологии, които биха могли да позволят на потребителите да заобиколят нейната мрежа, когато пазаруват онлайн. Най-публичната битка се случи с PayPal, която първоначално насърчи потребителите да свържат банковата си сметка, за да плащат за артикули онлайн. В споразумение от 2016 г. PayPal обеща повече да не насърчава потребителите на карти Visa да свързват банковите си сметки с нейните портфейли и обеща да предложи използването на дебитните карти „като ясна и равна опция за плащане по време на записване и последващи плащания“. В замяна Visa каза, че ще намали някои от таксите, които начислява на PayPal.
Visa постигна подобни споразумения по отношение на Apple Pay, цифровия портфейл, който беше въведен на iPhone през 2014 г., който позволява използването на дебитни и кредитни карти за мобилни плащания. Имаше подобно споразумение с Block, финтех компанията, известна преди като Square, която също управлява платформа за потребителски плащания, Cash App.
Дългогодишно разследване
Делото на Министерството на правосъдието е кулминацията на дългогодишно разследване на бизнес практиките на Visa, породено от неуспешното придобиване от фирмата на компанията за финансово-технологична инфраструктура Plaid Inc. през 2021 г. То е и поредното, в което антитръстовите органи твърдят, че доминираща фирма е използвала ограничителни договори за задушаване на иновациите.
Миналия месец федерален съдия във Вашингтон установи, че Google на Alphabet Inc. е нарушил антитръстовите закони, като е платил 26 милиарда долара на компании, за да гарантират, че неговата търсачка е опцията по подразбиране на смартфони и уеб браузъри. Министерството на правосъдието твърди, че тези изключителни сделки не позволяват на конкурентните предложения за търсене да спечелят потребителите и данните, необходими за растеж. По същия начин Министерството на правосъдието през май съди Live Nation Entertainment Inc., твърдейки, че неговият клон за продажба на билети Ticketmaster е използвал дългосрочни ексклузивни договори, за да заключи местата за концерти да използват неговата технология.