Банките в ЕС са първите в света с преработени капиталови правила заради ESG

За първи път в световен мащаб основният банков регулатор в Европа преработва рамката, която определя капиталовите изисквания, така че кредиторите да отразяват екологичните и социалните рискове в задължителните буфери за цялата индустрия.

Европейският банков орган е определил "някои краткосрочни корекции" на минималните изисквания, известни като Стълб 1, "които вече могат да бъдат приложени", заяви в интервю председателят Хосе Мануел Кампа. Други ще бъдат въведени постепенно с течение на времето, като за някои от тях ще е необходимо ново законодателство, каза Европейският банков орган (EBA).

Новите изисквания, изложени в доклад, публикуван от EBA в четвъртък, са първата част от това, което се очертава да бъде непрекъснато преработване на капиталовата рамка, в която европейските банки трябва да работят. Целта е да се отрази нарастващата заплаха за финансовата стабилност, която регулаторните органи вече виждат в ESG фактори като изменението на климата и неравенството.

Според Европейския банков орган ESG "променя рисковия профил на банковия сектор". Очаква се това развитие да стане по-ясно изразено с течение на времето и да има последици за "традиционните категории финансови рискове, като например кредитен, пазарен и операционен риск", заяви той.

Досега регулаторният фокус до голяма степен беше насочен към оповестяването и индивидуалния банков риск (известен като Стълб 2), което до голяма степен се дължеше на липсата на адекватни данни и методологии за изчисляване на ESG рисковете за целия сектор. 

Междувременно банковият сектор категорично се противопоставя на такива мащабни капиталови изисквания. 

В отговор на консултация на EBA през миналата година Европейската банкова федерация заяви, че е против използването на Стълб 1 за справяне с климатичните рискове, като изтъкна, че капиталовите оценки трябва да позволяват отчитане на различията в балансите на банките. Предвиждането на загуби означава също така да се разчита на сценарии, които са несигурни и не следва да се използват за определяне на капиталовите равнища, заяви браншовата група.

Най-голямата банка в ЕС, BNP Paribas SA, предупреди отделно, че повишаването на капиталовите изисквания ще затрудни способността на кредиторите да предоставят финансиране за преходния период, без непременно да направи индустрията по-устойчива.

Банки с цели за емисиите в сектора
Междувременно Европейският банков орган отхвърли призива на индустрията за по-ниски капиталови изисквания, за да се насърчи отпускането на заеми на компании, които инвестират в технологии за справяне с изменението на климата, или за санкции за експозиции към големи замърсители. Подобен фактор би могъл да прикрие рисковете, оставяйки банките без необходимите буфери и компрометирайки "надеждността на капиталовите изисквания като показатели за риска", заяви органът.

Кампа заяви, че новите изисквания за ESG са "много конкретни". Но те няма да имат същото въздействие върху капиталовите съотношения като т.нар. правила Базел III, които последваха финансовата криза от 2008 г., каза той. 

Засега новите правила за ESG буферите няма да "доведат до значително, дискретно увеличение в краткосрочен план", каза Кампа.

Това отчасти се дължи на факта, че моделите за оценка на последиците от изменението на климата, влошаването на околната среда и неравенството са в начален стадий на развитие в сравнение с конвенционалните инструменти за управление на риска, които са изградени на базата на исторически данни.

"Има много области, които трябва да разберем по-добре", каза Кампа. "Едно от интересните неща, които улавяме в този доклад - и е важно хората да го осъзнаят - е, че докато мислите за регулиране, трябва да мислим по различен начин за методите, с които разполагаме, за да оценим този риск."

Докладът на EBA съдържа повече от пет страници с указания към банките и националните надзорни органи за краткосрочни и дългосрочни промени. Това включва планове за бъдещи регулаторни действия, които според EBA може да изискват ново законодателство. От банките и националните надзорни органи ще се очаква да:

- Да преоценяват стойностите на обезпеченията, за да включат както физическите, така и преходните рискове, и да продължат да наблюдават тези стойности през целия срок на експозицията.
- Да включват екологичните рискове в бюджетите за риск в търговския портфейл, вътрешните лимити за търговия и създаването на нови продукти.
- Да гарантират, че външните кредитни оценки интегрират екологичните и социалните фактори като "движещи сили на кредитния риск".
- Адаптиране на вътрешните модели за изчисляване на рисковете от конкретни експозиции, така че да включват екологични и социални фактори и да ограничават използването на т.нар. превишения.
- Адаптиране на вероятностите за неизпълнение и загубите при неизпълнение.

EBA заяви, че ще продължи работата по редица въпроси, включително препоръки за банките с висока степен на експозиция към особено уязвими отрасли, включително изкопаеми горива и недвижими имоти.

Всички световни организации за банкова и финансова стабилност преразглеждат отчетните и капиталовите рамки, макар че никоя от тях не се е придвижила толкова бързо, колкото ЕС, при определянето на твърди изисквания. Базелският комитет за банков надзор очаква да публикува предложена рамка за отчитане на финансовите рискове, свързани с климата, до края на годината.

Според доклад на Европейската централна банка от септември е много вероятно банките да се сблъскат с по-големи загуби, тъй като икономиката се движи към нулеви нетни емисии, въпреки че това колко големи ще бъдат те, зависи от политиките, приети за справяне с изменението на климата. Кредитният риск ще се увеличи повече от два пъти до 2030 г. при т.нар. късен сценарий на изтласкване в сравнение с увеличение от 60% при ускорен преход, смята ЕЦБ.

Междувременно все по-голям брой банкови клиенти губят застраховки поради климатичния риск, пред който са изправени, което увеличава потенциалните загуби, които могат да засегнат банките. Проучване, публикувано в четвъртък от Европейската инвестиционна банка, разкрива, че физическите щети, причинени от климатичните промени, заплашват две трети от компаниите в ЕС, но само 13% имат застраховка за компенсиране на загубите. 

Промените, които EBA прави, са част от по-мащабно пренастройване на капиталовата рамка на банките, което включва по-обширни изисквания за оповестяване на информация относно ESG. Това е най-новата демонстрация на желанието на ЕС да поеме водеща роля в световен мащаб в отговор на рисковете, породени от изменението на климата. 

Кампа заяви, че банките и регулаторните органи трябва да коригират своя подход. 

"Трябва да бъдем далновидни и да приемем, че трябва да бъдем далновидни. Затова трябва да сме готови да работим повече със сценарии", каза Кампа. "Климатът вероятно ще увеличи корелациите между онези рискове, които преди сте смятали за диверсифицирани. Някои от тях, за които сте смятали, че не са корелирани, ще станат много корелирани".

Още по темата

Европейският банков надзор въвежда коефициента на зелени активи

Развитието на бизнеса в Европа се сблъсква с 12-те ESG критерии на ЕК

Бюрокрация бави $18 трлн. за климатичните цели на 2030 година