Сблъсъкът за дълбоководния добив изправя Франция и Германия срещу Китай

Франция и Германия водят отпор срещу плановете за разрешаване на мащабен комерсиален добив в дълбоките морета, предупреждавайки, че подкрепяният от Китай натиск за събиране на метали за батерии от морското дъно може да нанесе трайна вреда.

Представители на 168 държави-членки на Международния орган за морското дъно (International Seabed Authority) ще се съберат в понеделник за триседмични преговори за това дали да се определят първите оперативни насоки за зараждащата се индустрия.

Разговорите, организирани от сравнтелно неизвестния междуправителствен орган, базиран в Ямайка, биха могли да дадат старт на разработване на участъци от океанското дъно, които досега са били защитени като „общо наследство на човечеството“. Държави, включително Южна Корея, Русия и Норвегия, заедно с Китай, предпочитат напредъка, пише Financial Times.

Дилемите около премахването на ограниченията, обсъждани от 60-те години на миналия век, придобиха допълнителна спешност поради опасенията, че недостигът на метали за батерии като мед и кобалт може да провали плановете за електрификация по света.

Тоби Фишър, адвокат в Обединеното кралство, който е консултирал ISA, описа правната рамка за морското дъно в международни води като „изключителна“ и сравнима само със законите, които управляват изследването на космоса.

„Причината това да е толкова сложно и уникално е, че обикновено светът като цяло няма собственост или дял в проект за развитие“, каза той pred FT. „Но вместо да кажат, че „богатите ще продължат напред“, страните се съгласиха с тази рамка.“

Скептични държави като Франция, Германия и Чили защитават по-предпазлив подход към либерализацията, като твърдят, че паузата на дълбоководната дейност трябва да бъде удължена, така че да могат да бъдат договорени правила, за да се избегне нанасянето на щети на една слабо разбрана екосистема.

Луиза Касън, активист за океаните в "Грийнпийс", каза, че „инерцията се е изместила“ към поддържане на ограниченията. Но Париж и Берлин са изправени пред трудна битка да възпират привържениците на дълбоководния добив, според писмените изявления, направени преди срещите.

Дипломатите обикновено трябва да се споразумеят по темите с консенсус на срещите на събранието на ISA и ще трябва да съберат мнозинство от две трети, за да отхвърлят всички предложения за комерсиален добив, които мощната правна и техническа комисия на регулатора би могла да се опита да одобри.

На дискусиите беше даден краен срок поради използването на загадъчна клауза в правната рамка на ISA, която в понеделник на практика отваря нова ера за споделянето на печалби в международни води - потенциално принуждавайки регулатора да даде зелена светлина на предложенията за комерсиален добив от тази дата.

Остров Науру задейства този ускорен процес преди две години от името на базираната във Ванкувър стартираща компания The Metals Company. Компанията обеща на инвеститорите, че ще подаде първото в света заявление за търговски лиценз в международни води до края на тази година с оглед да започне производство през 2025 г.

Преди срещите Франция, Чили и тихоокеанските републики Вануату и Палау се опитаха да изградят подкрепа за предпазна пауза в дълбоководния добив, докато не бъде договорен набор от правила, управляващи опазването на околната среда, заедно с режим на съответствие и инспекция от страни-членки на ISA. Швейцария и Швеция подкрепиха паузата през последните седмици.

Германия и Ниделандия направиха подобни препоръки през март. Берлин също така предложи външни консултанти да прегледат колко добре функционира регулаторът, редовно правно задължение, което ISA в момента още не е изпълнил. Някои дипломати обвиниха органа в прекалено про-добивна позиция.

Франциска Брантнер, държавен секретар в министерството на икономиката на Германия, каза, че би предпочела да се обърне към международен трибунал, ако заявлението за добив бъде бързо разгледано от правната и техническа комисия на ISA. ISA отхвърля обвиненията за пристрастност и казва, че подкрепя „предпазливия“ подход. Всяко решение да се позволи копаене в крайна сметка ще бъде на държавите-членки, добави ISA.

Обединеното кралство се съсредоточи върху настояването за съгласуване на подходящи правила, преди да се извърши каквото и да е копаене, вместо да попречи на ISA да дава зелена светлина на приложения. Това накара организации да обвинят Обединеното кралство в лицемерие предвид ролята му в преговорите за споразумения като Договора за открито море, който по-рано тази година ангажира страните да защитят 30 процента от сушата и океаните до 2030 г.

„Правилният въпрос, който трябва да зададете на Международния орган по морското дъно, не е „Ще намерим ли начин да направим това?“, а по-скоро „Вие напълно луди ли сте?“, написа миналата седмица лорд Уилям Хейг, бивш външен министър на Обединеното кралство.

Той предупреди, че видове, включително деликатни корали и бели октоподи, „които са еволюирали в продължение на милиони години, ще отнемат само минути, за да бъдат унищожени от машини“. Хейг повдигна призрака на звуковото замърсяване, нарушаващо живота на китовете, както и потенциалното разпространение на радиоактивни частици по морското дъно.

Преговорите относно договореностите за споделяне на печалбите за бъдещата индустрия може да са дори по-разгорещени от тези за околната среда.

Развиващите се страни се страхуват, че принципът на компенсация, заложен в Конвенцията по морско право, според който печалбите от добива на морското дъно се преразпределят към страни с големи наземни минни индустрии, може да бъде смекчен в бързината, казват дипломати.

Преди срещите група африкански държави, включително Южна Африка, предложиха 45-процентна ефективна данъчна ставка върху печалбите от добив. Това се сравнява с предложението на китайската Beijing Hi-Tech Corporation ставката върху приходите да бъде само 2 процента.

Китайската компания твърди, че ISA трябва да се съсредоточи върху привличането на рисков капитал за „ускоряване на експлоатацията на дълбоководни минерални ресурси“, вместо да налага „неразумни данъци и такси за увеличаване на финансовата тежест на изпълнителите“.

Тя също така настоя всеки данък да покрива само най-малко ценния продукт във веригата за доставки, например богатите на кобалт конкреции, които според компанията ще струват до 150 долара за тон, а не обработения метал, който може да достигне до 1075 долара.

Китай е най-голямата държава-членка на ISA, която изрично залага, че морското дъно може да му помогне да продължи влиянието си върху критичните вериги за доставка на минерали, тъй като производителността на сухоземните мини продължава да намалява.

Тя притежава пет от 31 лиценза за проучване, включително в особено плодородна зона за метали в Тихия океан - повече от всяка друга държава - и трябва да изпрати четирима представители, както и седем съветника в Ямайка в понеделник.

„Добре известно е, че Китай вижда това като начин за запазване на геостратегическото си господство върху минералите“, каза един посланик в ISA. „Общото им отношение е да гарантират, че работата напредва възможно най-бързо . . . те са много сериозни.”

Това привлече вниманието във Вашингтон. Доклад на Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите миналия месец се оплака от „агресивните и нагли стъпки“ на Китай да доминира в добива на морското дъно и поиска от Министерството на отбраната да обмисли как те могат да бъдат обработени в страната.

САЩ притежават лицензи за проучване в Тихия океан, но не са член на ISA. Американската отбранителна група Lockheed Martin наскоро продаде два договора за проучване, които държеше от името на Обединеното кралство.

Докато великите сили се борят за контрол над морското дъно, позицията на страните със среден доход е по-сложна. Бразилия наскоро разшири официалните граници на своя континентален шелф, така че нейната зона за проучване на дълбоководни метали вече няма да попада в обхвата на ISA.

Но също така страната обмисля дали да подкрепи публично спирането на дълбоководния добив, както по финансови, така и по екологични причини. Елза Морейра Марселино де Кастро, бразилски пратеник на конференцията, каза, че съответните министерства все още обсъждат „многото заложени интереси“.

„Тъй като минералните ресурси в района са общо наследство на човечеството, можем да предвидим експлоатация на минно дело само ако имаме ясен механизъм за разпределяне на финансови и нефинансови ползи", каза тя.

Още по темата

Могат ли токови удари в океана да помогнат за постигането на нетна нула

Дълбоките океански течения в Антарктика вървят към колапс

Пробивът на ООН може най-после да спре унищожаването на „открито море“