Си Дзинпин ухажва Централна Азия, докато руското влияние отслабва

Президентът Си Дзинпин засилва усилията за по-голямо влияние на Китай в Централна Азия, като организира първата си лична регионална среща на върха, посветена на затягането на връзките с район, традиционно доминиран от Русия.

Тъй като Москва е отслабена и разсеяна от войната в Украйна, двудневната среща на върха, която започва в четвъртък, е шанс за Пекин да настоява за по-силни икономически и политически отношения с пет стратегически важни бивши съветски републики - Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан.

„Не мисля, че Китай ще замени значението на Русия в Централна Азия за много кратък период от време, но [конкуренцията за влияние] вече е започнала“, каза Чиеню Ши, асоцииран научен сътрудник в Тайванския институт за национална отбрана и Изследване на сигурността, пред Financial Times. „Те са в един вид тих режим на състезание.“

Китай използва символиката на срещата на върха, която предлага на Си шанс да демонстрира уменията си на държавник, докато японският премиер Фумио Кишида се готви да бъде домакин на Г-7 в Хирошима този уикенд.

Китай провежда срещата в Сиан, древната китайска столица, откъдето някога търговският Път на коприната се извиваше през Централна Азия напът за Европа. Тази година също така се навършват 10 години от стартирането от страна на Си на предложения от него съвременен еквивалент на Пътя на коприната, инициативата „Един пояс, един път“ (BRI) на стойност 1 трилион долара.

Пекин гледа на Централна Азия като на критична за сигурността на своя политически чувствителен западен регион Синдзян, където е обвиняван в потискане на местното мюсюлманско уйгурско население. Районът също е важен източник на енергия и канал за наземна търговия с Европа.

Русия започна да губи влияние в бившия Съветски съюз на фона на широкото безпокойство около войната в Украйна. Москва също загуби традиционната си мироопазваща роля, тъй като отсъстваше по време на граничните сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан миналата година.

Казахстан, един от най-близките партньори на Русия, отказа да подкрепи инвазията или да признае анексирането на украинска територия от Москва и миналата година дори подписа споразумение за споделяне на разузнавателна информация с Турция, член на алианса на НАТО.

В знак, че Русия иска да запази влиянието си, президентът Владимир Путин покани всичките петима лидери от Централна Азия да присъстват на ежегодния парад на Деня на победата в Москва миналата седмица - някои в последния момент.

Прибързаната организация показа, че повечето от лидерите „първоначално учтиво са избягвали пътуването“, но че „когато Путин се обади, стана не просто трудно, но опасно да се каже „не“, написа наскоро Темур Умаров, сътрудник в Центъра за Русия и Евразия Карнеги.

Икономиките на Централна Азия процъфтяват отчасти благодарение на притока на инвестиции от руски лица и компании след избухването на военните действия, според Европейската банка за възстановяване и развитие. Някои страни от Централна Азия се възползват от увеличените парични преводи от работници мигранти в Русия, тъй като работната ръка става все по-оскъдна там.

Страните от Централна Азия са хванати „между два огъня“, притеснени да не бъдат пометени от войната на Путин, но неспособни да устоят на икономическите ползи от това да останат един от малкото прозорци на Русия към света, пише Умаров.

„Всичко, което изглежда, че регионът се накланя в една или друга посока, не трябва да се приема като пълна подкрепа за Русия или скъсване с нея“, пише той.

Срещата на върха в Сиан е третата за Китай с така наречените страни C5, но предишните срещи се проведоха онлайн поради пандемията от коронавирус.

Повишеният фокус на Пекин върху Централна Азия датира от 2012 г., когато Си стартира стратегия „Поход на запад“, според Ян Цзян, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания. На следващата година Си стартира BRI в Казахстан.

Търговията на Китай с петте страни възлиза на 70,2 милиарда долара миналата година, докато почти 80 процента от товарните влакове Китай-Европа са преминали през региона, съобщиха китайските държавни медии.

Китай е най-големият купувач на газ от Централна Азия. Регионът също има запаси от редкоземни метали, особено в Казахстан. „Китай може да играе ключова роля в добива и извличането на тези запаси“, каза Юнис Шарифли, научен сътрудник в Central Asia Barometer, изследователска организация.

Анализатори казаха, че Китай може да предложи помощ на региона с проекти за зелена енергия, изграждане на 5G мобилни мрежи и разширяване на пътни и железопътни връзки.

Друг план, който може да бъде обсъден, е предложение Китай, Киргизстан и Узбекистан да изградят железопътна връзка на стойност 4,1 милиарда долара, която ще отвори пътуване само с железопътен транспорт до Европа. Това ще избегне преминаването през Русия, която е обект на западни санкции поради пълномащабното нахлуване в Украйна.

Въпреки че Китай няма да се опита да дублира военното присъствие на Русия - Москва запазва бази в региона - анализатори казаха, че Си може да използва срещата на върха, за да обяви по-голямо сътрудничество в областта на сигурността.

Китай вече си сътрудничи с Таджикистан, за да попречи на екстремисти, оръжия и наркотици да преминат границата към Синдзян. Си може да се опита да продължи това с предложение за регионален план за сигурност, както направи Китай с тихоокеанските острови миналата година, въпреки че този ход завърши с разочарование за Пекин.

„Китай винаги е имал предвид чувствителността на Русия там и ще бъде интересно да видим докъде ще стигне Си“, каза Елизабет Уишник, старши научен сътрудник в CNA, мозъчен тръст във Вашингтон.

Много жители на Централна Азия също са подозрителни към намеренията на Китай и има загриженост относно нарастващата задлъжнялост на страните към Пекин, казаха анализатори.

Позицията на Китай в Централна Азия беше накърнена миналия месец, когато неговият посланик във Франция Лу Шайе заяви, че „страните от бившия Съветски съюз нямат ефективен статут съгласно международното право“. Пекин бързо оттегли коментарите, но дипломатът не беше уволнен.

„Проблемът на Китай не е в твърдата сила, а в меката сила“, каза Шарифли. Той каза, че хората в региона искат технологиите и инвестициите на Китай, но са „загрижени за присъствието на Китай“.

Русия все още е доминиращият и вероятно предпочитаният играч в Централна Азия, каза Вишник. „Не бих казал, че Си може да лежи на лаврите си с тази конференция.“

Докато Русия и Китай са обединени в мисията си да се противопоставят на САЩ, решението на Си да събере пет бивши съветски държави без президента Владимир Путин демонстрира все по-високопоставената позиция на Пекин в техните отношения „без ограничения“. Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, Кремъл започна да разчита на Китай, за да осигури както икономическо прикритие от западните санкции, така и така необходимата дипломатическа подкрепа.

„Руснаците са приели до известна степен, че не могат да се конкурират с Китай“, каза Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam в Сингапур, пред Bloomberg. „Двамата виждат, че заедно все повече променят световния ред.“

Докато Си се опитва да пренасочи глобалните дела далеч от западните групировки, Пантучи казва, че Пекин създава повече ориентирани към Китай структури. „Пекин се опитва да предложи алтернатива на дефинирания от Запада ред след Втората световна война, който Г-7 в много отношения представлява“, добави той.

САЩ и Европейският съюз също засилиха действията си в региона. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Казахстан и Узбекистан по-рано тази година, докато върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел посети Казахстан и Узбекистан през ноември. Миналия месец служители на САЩ и ЕС направиха съвместно пътуване до Казахстан, предлагайки помощ за минимизиране на всяко икономическо въздействие от избягването на санкциите от страна на Русия.

„Китай знае, че Русия вече не е в състояние да осигури всичко, което Централна Азия желае: било то международен престиж, икономическо сътрудничество или сътрудничество в областта на сигурността“, каза Нива Яу, чуждестранен сътрудник в Global China Hub на Атлантическия съвет. „Работата с Китай все още е за предпочитане.“

Тъй като борбата за глобално влияние се засилва, лидерите на Г-7 в Япония тази седмица се готвят да започнат „битка за оферти“ с Пекин и Москва, според хора, запознати с дискусиите и документите, видяни от Bloomberg News.

Въпреки че ЕС и САЩ казват, че „отхвърлят риска“, а не „се отделят“ от Китай, такава засилена конкуренция изглежда ще обвърже по-здраво Пекин и Москва – със Си като по-силен партньор. Това означава, че сблъсъкът на китайския лидер с бившите съветски партньори на Путин едва ли ще доведе до разрив с Кремъл.

„На Китай се гледа като на приятелски партньор, където има конкуренция, но това не излиза извън контрол“, каза Александър Габуев, директор на Центъра за Евразия на Карнеги Русия.

„Не очаквам Централна Азия да осигури някакви значими пукнатини в задълбочаващата се ос Китай-Русия, която става все по-асиметрична и доминирана от Пекин, който има толкова много влияние.“

Още по темата

Рекордно високото ниво на младежка безработица в Китай вероятно ще се влоши

Когато Китай и Германия се препъват, глобалната икономика се забавя

ЕС се стреми да спечели по-голямо влияние в задния двор на Китай

Забавяването на инфлацията в Китай не е повод за аплодисменти

Китай е обект на нов натиск от страна на Г-7 срещу "икономическата принуда”