САЩ са спрели китайски компании да поемат ключово пристанище в Хърватия

Когато преди три години се появи сделка за преустройство на пристанището в Риека, това предизвика тревога във Вашингтон: три китайски държавни компании бяха спечелили оферта за 50-годишна сделка за изграждане и експлоатация на модерен нов корабен контейнерен терминал в дълбоководното пристанище на Адриатическо море с лесен достъп до централноевропейските пазари.

Тази новина, според американски и хърватски официални лица, е предизвикала интензивна задкулисна кампания от страна на Вашингтон, който е използвал дипломация, разсекретено разузнаване и други инструменти, за да убеди съюзника в НАТО Хърватия да не допуска Китай, разказва The Wall Street Journal. Американски служители също подкрепиха тихомълком алтернативна оферта, водена от датския корабен гигант A.P. Moller-Maersk A/S.

Дипломацията на САЩ, съчетана с натиска от страна на Европейския съюз, в крайна сметка помогна за блокиране на китайските амбиции, казват източници на WSJ. Хърватското правителство отмени търга без обяснение през януари 2021 г., направи го повторно и възложи концесията на стойност 2,7 милиарда евро на APM Terminals, подразделение на Maersk, и ENNA Logic, хърватска логистична компания.

„Нямаше пряка намеса, но имаше определени сигнали“, каза Олег Буткович, министър на транспорта на Хърватия, пред WSJ. „Това е много чувствителен въпрос.“

Усилието да се блокира Китай от пристанището в Риека демонстрира начина, по който американските служители работят в рамките на по-широка стратегия за противодействие на влиянието на Пекин в Европа, една от малкото външнополитически инициативи, обхващащи както администрациите на Тръмп, така и на Байдън.

И при двамата президенти американски служители лобираха пред европейските правителства да ограничат инвестициите на Пекин в стратегическа инфраструктура, включително пристанища и железопътни линии, енергийни мрежи и заводи за полупроводници. Може би най-известното от тези усилия беше призоваването на европейските съюзници да държат китайската Huawei Technologies Co. извън своите 5G комуникационни мрежи.

Китай разширява интересите си в пристанища в цяла Европа, в страни, включително Испания, Белгия и Гърция, където има мажоритарен дял в пристанищната администрация на Пирея. Миналата година Вашингтон коментира и плана на Китай да поеме водеща роля в пристанището на Хамбург, на което някои членове на коалиционното правителство на германския канцлер Олаф Шолц също се противопоставиха. „Ние настоятелно предложихме да няма контролен интерес от страна на Китай“, каза високопоставен американски служител.

Делът на Chinese Ocean Shipping Company беше намален от 35% на 24,9% и тя няма да има никаква дума при решенията за управление на пристанището.

Случаят с Риека беше особено обезпокоителен за Вашингтон, тъй като алиансът на НАТО използва пристанището за придвижване на военно оборудване във и извън Европа, а американският флот го използва за поддръжка и ремонт на кораби.

„Би било по-трудно за НАТО и други страни да прокарат нещата през пристанището, ако то се контролира от китайска компания“, спомня си У. Робърт Кохорст, посланик на САЩ в Хърватия по това време.

Представители на националната сигурност на САЩ изразиха особена загриженост относно нарастващата роля на Китай в стратегическите морски пристанища. През 2021 г. американските разузнавателни агенции откриха, че Китай тайно строи военно съоръжение в търговски пристанищен терминал в Обединените арабски емирства и подтикнаха страната от Персийския залив да спре строителството. Миналата година американска делегация посети Екваториална Гвинея, призовавайки я да отхвърли предложението на Китай да изгради военна база на атлантическото крайбрежие на страната. Резултатът от тези усилия на САЩ за убеждаване остава неясен.

Съвсем наскоро някои американски служители изразиха загриженост, че гигантски кранове, произведени от Китай и работещи в пристанища в САЩ и по света, могат да бъдат използвани като инструменти за шпиониране. Китай също има достъп до огромни данни за световните товарни потоци чрез своята широко използвана мрежа за данни за товари, наречена Logink.

САЩ ще трябва внимателно да избират битките си, като се има предвид водещата роля на Китай в глобалните пристанища и корабоплаването, каза Айзък Кардън, експерт по китайската морска стратегия в мозъчния тръст на Фондацията Карнеги за международен мир.

„Ще бъде много трудно за която и да е американска администрация да спъва Китай на всяка крачка“, каза Кардън.

Вековното пристанище в Риека, стратегически ценно поради относителната си близост до Суецкия канал, изпадна в трудни времена, когато избухна война и Югославия се разпадна през 1991 г. Трафикът се пренасочи към близките адриатически пристанища в Италия и Словения, а Хърватия излезе от корабно-контейнерния бизнес, каза Денис Вукорепа, изпълнителен директор на пристанищната администрация на Риека.

„Ако сте пристанище и ако нямате контейнерен терминал, вие не сте пристанище“, каза Вукорепа, който, както баща си преди него, е работил повече от три десетилетия на пристанището.

Три китайски фирми – Ningbo Zhoushan Port Co. Limited, Tianjin Port Overseas Holding Limited и China Road and Bridge Corporation – първоначално спечелиха офертата за изграждане на новия контейнерен терминал.

Американски служители казаха, че са били шокирани, когато китайските компании изглеждаха готови да осигурят права върху проекта. „Гледахме с особено нежелание на идеята Китай да притежава или управлява пристанища“, каза Матю Потингер, който беше заместник-съветник по националната сигурност на президента Доналд Тръмп.

В Загреб Кохорст, пратеникът на САЩ, изразява загрижеността на Вашингтон пред политици и бизнес среди.

Представянето на американците подчертало, че Хърватия е ценен член както на НАТО, така и на Европейския съюз и може да получи по-добри условия за пристанището, казаха официални лица от САЩ и Хърватия. ЕС също тихо се намеси, каза хърватин, участващ в преговорите за Риека.

Хърватското правителство предприе необичайната стъпка да отмени първия пристанищен търг и да обяви друг.

Разбира се, тихата кампания за натиск не беше единственият фактор. Пандемията от Covid се намеси през първите месеци на 2020 г., разтърсвайки световната търговия, а новите разпоредби на ЕС, приети през 2019 г. относно преките чуждестранни инвестиции, биха довели до допълнителен контрол върху китайската кандидатура.

Първият търг е бил написан без гаранции за това колко товари действително ще преминат през пристанището на Риека – твърдение, което официалните лица на САЩ многократно изтъкваха. Някои в Хърватия се тревожат, че Китай, с дяловете си в пристанища в цяла Европа, иска да развие Риека, но не и да я използва активно, а просто да пречи на другите да го направят, каза хърватинът, участващ в преговорите.

Китайските компании не изпратиха оферта за втория търг. Трите компании не отговориха на искания за коментар.

В дискусиите за Риека хърватските официални лица напомниха на своите американски колеги за дългогодишното желание на Загреб за приемане в програмата на САЩ за премахване на визите и за споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, каза американски служител, пряко участващ в дискусиите.

През септември 2021 г. на хърватските граждани беше предоставена възможността да посещават САЩ до 90 дни без виза, а данъчното споразумение беше подписано през декември 2022 г. Официални лица от САЩ и Хърватия заявиха, че няма пряко quid pro quo за решението за пристанището.

Строителството на пристанище Риека вече е в ход и трябва да приключи до май 2025 г., каза Коен Бендерс, главен изпълнителен директор на Rijeka Gateway, съвместното предприятие между APM Terminals и ENNA Logic. Очаква се Maersk да бъде основният клиент на пристанището.

Но Китай не е изключен изцяло. Основните пристанищни кранове се купуват от китайска фирма, каза Бендерс.

А Китай остава най-големият износител на стоки в контейнери в света. „Във всеки случай, китайците са тук“, каза Вукорепа.

Още по темата

Русия и Китай се конкурират за влияние над Балканите

По-малко от десетилетие след влизането в ЕС Хърватия е готова за еврозоната

Хърватия купува за 1 млрд. евро 12 френски изтребители „втора ръка”

Промишленост, национална и европейска подкрепа - ключът за успеха на Загребската фондова борса