Си Дзинпин разкритикува "военизирането" на световната икономика

Китайският президент призова света да се бори срещу хегемонията на която и да е страна

11:50 | 20 септември 2022
Обновен: 11:53 | 20 септември 2022
Автор: Екип на Bloomberg
Китайският президент Си Дзинпин. Снимка: Feng Li/Bloomberg
Китайският президент Си Дзинпин. Снимка: Feng Li/Bloomberg

Китайският президент Си Дзинпин разкритикува икономическите санкции, които според него носят глобална вреда, в първия ден от срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), докато Китай се опитва да заздрави връзките си с развиващите се пазари на фона на засилващите се търкания със Запада, съобщава Bloomberg.

Без да назовава изрично САЩ, Си посочи, че международната общност се тревожи, че световната икономика ще се раздели на взаимноизключващи се зони и призова света да се бори срещу хегемонията на която и да е страна.

Политизирането, инструментализирането и използването на икономически мерки като оръжие в рамките на световната икономика от държава, която се възползва от своята господстваща позиция в глобалната финансова система за „безразсъдно налагане на санкции“, само ще навреди на другите страни, предупреди китайският държавен глава в кулоарите на бизнес форма на БРИКС чрез видеовръзка.

Виртуалното събитие, на което Пекин е домакин тази седмица, ще бъде уважено още от руския президент Владимир Путин, индийския премиер Нарендра Моди, президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса и държавния глава на Бразилия Жаир Болсонаро.

Срещата на върха, която ще започне в четвъртък, предлага на Си и Путин средство за разширяване на визията им за глобален ред, след като двамата обявиха „приятелство без ограничения“ точно преди Русия да нахлуе в Украйна. Оттогава Китай предостави изключително важна дипломатическа подкрепа за Русия, тъй като Пекин все по-широко отблъсква санкциите на САЩ и се стреми да предефинира термини, включително „демокрация“ и „права на човека“.

В речта си Си призова да се запомнят уроците от двете световни войни, като същевременно отново намекна, че НАТО е отговорен за антагонизирането на Русия.
„Онези, които са обсебени от позицията си на сила, разширяват своя военен съюз и търсят собствената си сигурност за сметка на другите“, ще продължат да се сблъскват с проблеми относно сигурността, предупреди още китайският държавен глава.

Си предложи алтернатива на доминираното от Запада глобално управление, включително намаляване на бариерите пред търговията, инвестициите и технологиите със Световната търговска организация (СТО ) в основата, както и по-голяма роля на развиващите се икономики в глобалното икономическо управление.

Той призова БРИКС да задълбочи сътрудничеството си в търговията, инвестициите и финансите, както и по отношение на цифровата икономика, интелигентното производство, чистата енергия и инфраструктурата.

Очаква се Индия да противодейства на усилието на Си да използва срещата на върха, за да подчертае усилията си за изграждане на алтернатива на водения от САЩ глобален ред, изтъкват пред Bloomberg индийски служители, запознати с въпроса. Преговарящите от южноазиатската държава искат да гарантират, че всяко изявление от срещата на върха ще бъде неутрално.

Правителството на Моди също ще се стреми да забави усилията на Китай да разшири БРИКС, като настоява организацията да вземе решение относно критериите за приемане на нови членове, споделят държавни служители. Миналия месец Китай предложи групата да започне процес за включване на нови членки.

Си ще бъде домакин на дигитална кръгла маса в петък (23 септември), на която ще говорят лидерите на страните от БРИКС и такива на други развиващите се икономики.

През август Китай заяви, че иска да разшири БРИКС, която беше сформирана като 4-членен съюз през 2009 г. Китайският външен министър Ван И заяви от своя страна, че Пекин би искал да започне процес на разширяване, без да уточнява кои държави могат да бъдат включени.

Китай работи за разширяване на влиянието си в Тихия океан, където предлага широка сделка за търговия и сигурност с десет страни. Това предложение беше прието като знак за засилващата се конкуренция на Пекин спрямо САЩ и Австралия за влияние върху региона.