ЕС дава зелена светлина на Хърватия за приемане на еврото в началото на 2023 г.

Хърватия ще стане 20-тия член на Еврозоната

20:15 | 12 юли 2022
Обновен: 02:38 | 13 юли 2022
Автор: Таня Жекова
Снимка Bloomberg LP
Снимка Bloomberg LP

Европейският съюз даде окончателното си одобрение Хърватия да приеме еврото в началото на следващата година, когато ще стане 20-ият член на валутната зона, пише Bloomberg.

Министрите на финансите на Еврозоната проведоха церемония по подписване във вторник по време на срещата на блока в Брюксел. Европейската комисия препоръча да бъде дадено разрешение на адриатическата нация от 3,9 милиона души да приеме общата валута, като установи, че тя отговаря на необходимите изисквания по редица въпроси, включително инфлацията и публичния дълг.

„Силната и по-голяма еврозона засилва влиянието на Европа в международен план“, каза комисар Валдис Домбровскис пред репортери след церемонията. Хърватското приемане на еврото „спомага за разширяване на основата за бъдещата икономическа устойчивост и сила на Европа“.

Хърватия ще се присъедини към единната валута при обменен курс от 7,53450 куни за евро на 1 януари 2023 г., се казва в изявление на ЕС. Курсът е същият като този, установен през юли 2020 г. за влизане в чакалнята на еврозоната, известна като ERM-2. До този момент обменния курс беше свободен.

Последното одобрение прави Хърватия първият новодошъл след Литва през 2015 г. Подобно на балтийската страна, нейната кандидатура беше насочена отчасти към циментиране на към западния алианс след десетилетия комунистическо управление след Втората световна война.

„Членството в еврозоната ще ни донесе повече сигурност, по-ниски рискове, ще повиши инвестиционните рейтинги и ще повиши жизнения стандарт на нашите граждани“, каза в Загреб Борис Вуйчич, управител на централната банка на Хърватия. Той добави, че не очаква значителни колебания на куната между сега и датата на конвертиране.

Този ход поставя Хърватия в ядрото на ЕС, като прави плащанията по-лесни и по-евтини и предоставя на финансовата й система предпазна мрежа при бъдещи кризи. Страната, чиито топ туристически атракции включват Сплит и Дубровник на адриатическото крайбрежие, също има за цел да се присъедини към Шенгенската зона, което премахва бариерите за пътуване из Европа.

Други източни членки на ЕС – включително България и Румъния – се стремят да последват примера. Но някои страни в Европа не са толкова ентусиазирани след като видяха ползите от независимата парична политика след глобалната финансова криза от 2008 г.