Опитите на Германия да се откъсне от руския петрол - болезнени и без гарантиран успех

В петък Германия обяви плановете си да се откаже от руския петрол. Това е похвална цел, но логистиката за постигането ѝ представлява огромно препятствие. Тъй като (почти) няма собствен добив на петрол, Германия зависи от вноса. Той се осъществява под две форми - суров петрол за преработка в рафинериите на страната и готови продукти като дизеловото гориво, което захранва германската промишленост и товарния транспорт. Русия държи голяма част от германския внос, като всеки ден изпраща почти 550 000 барела суров петрол и 100 000 барела дизелово гориво. Отказът от тези доставки ще остави Германия с големи дупки за запълване, посочва Джулиан Лий, Bloomberg Opinion.

Заместването на руския дизел изисква да се намерят нови доставчици и да се изпреварят други купувачи, които искат да направят подобна промяна. Това вероятно ще бъде скъпо, но не е невъзможно. Заместването на руския суров петрол обаче е съвсем друга тема.

Един бърз поглед към картата показва, че Германия всъщност е три различни пазара, когато става въпрос за доставки на суров петрол.

Западните и северозападните части на страната разчитат на връзките с пристанищата на Северно и Балтийско море, както с Вилхелмсхафен в Германия, така и с Ротердам в Нидерландия. Рафинериите в южната част на страната зависят от суров петрол, доставян по тръбопроводи от Марсилия във Франция и Триест в Италия. В източната част на страната обаче рафинериите зависят от суров петрол, доставян по тръбопроводи от нефтените находища в Западен Сибир. Последните потоци ще бъдат най-трудни за заместване.

Рафинериите в Източна Германия са проектирани да работят на базата на съветски, а сега руски суров петрол. Всеки суров петрол е различен и заводите са проектирани така, че да увеличат максимално ползите от преработката на определени суровини. Замяната на руския нефт ще изисква от рафинериите да търсят алтернативи със сходни характеристики. Такива със сигурност съществуват в Близкия изток и другаде. Проблемът е, че всички останали, които се опитват да избегнат купуването от Русия, също ги търсят. Конкуренцията е ожесточена.

Но дори и да бъдат намерени алтернативи, още по-голям проблем ще бъде доставката им до източногерманските рафинерии, където са необходими.

Тръбопроводът от балтийското пристанище Рощок може да достави по-малко от една трета от общите нужди на източните рафинерии Шведт и Лоуна. Това би оставило близо 300 000 барела дневно суров петрол, които трябва да бъдат пренесени по други начини.

Германското правителство води разговори със съседна Полша за осигуряване на доставки през пристанище Гданск и полския участък на тръбопровода, по който в момента се пренася руски суров петрол. Проблемът е, че Полша вече използва тази линия за собствената си диверсификация от Русия. Сделката, подписана със Saudi Aramco по-рано тази година, предвижда близкоизточната компания да доставя до 400 000 барела дневно от своя суров петрол в Полша. Това ще остави малък, ако изобщо има такъв, свободен капацитет в тръбопровода от Гданск до Плоцк за последваща доставка в Германия.

Капацитетът на тръбопроводите може да бъде увеличен, но това не е работа за един ден. Германия трябва да намери други решения на логистичния си проблем.

Железопътният транспорт несъмнено ще бъде част от решението, но той трудно ще се справи с необходимите обеми. Най-големите железопътни вагони-цистерни за суров петрол обикновено побират около 100 кубични метра или 630 барела. Доставката на необходимите 300 000 барела суров петрол дневно за рафинериите Шведт и Леуна ще изисква заводите да могат да обслужват около 480 железопътни вагона дневно и флот, който вероятно е поне пет пъти по-голям, за да извършва доставките. Подредени от край до край, вагоните, необходими за доставката на месечен запас от суров петрол, ще се простират от Берлин до Хамбург - или от Хюстън до Остин, ако предпочитате тексаски еквивалент - на разстояние около 150 мили или 240 км.

Железопътните мрежи на Германия и Нидерландия едва ли биха могли да се справят с увеличения трафик, както и пристанището в Рощок не би могло да поеме своя дял от потока.

В по-дългосрочен план в Рощок могат да бъдат изградени повече резервоари за съхранение, да се увеличи капацитетът на тръбопровода до Шведт и да се постигне пренасочване на потоците. Но това не е възможно да стане до края на годината.