Китай забърка отровен коктейл от геополитика и Олимпийски игри

Белегът на челото на Ци Фабао едва се забелязваше на яркото пекинско слънце, когато той започна участието си във факелната щафета, с която миналата седмица започнаха Зимните олимпийски игри. Но изборът на Китай на полковник Ци, офицер от Народноосвободителната армия, който е бил ранен при командването на полк в смъртоносен сблъсък на границата с Индия преди две години, разкъса атмосферата на мир и приятелство около игрите, пише Financial times.

В рамките на един ден индийското правителство обяви, че дипломатите му ще бойкотират церемониите по откриването и закриването, и упрекна Пекин, че е намесил политиката в игрите, които многократно е призовавал другите да не политизират.

Инцидентът поднови дебата за това защо Китай често взема решения, които се отнасят до международните му отношения и които неговите съседи, партньори и противници могат да възприемат единствено като провокативни или агресивни.

От години Китай засилва военния и паравоенния натиск в споровете със съседите си, включително Япония, Тайван, съперничещите си претенденти в Южнокитайско море и Индия. Той симулира нападения срещу американски военни кораби и предприе наказателни икономически мерки срещу държави от Канада до Австралия, докато дипломатите му ругаят, проклинат и осмиват онези, които се смятат за незачитащи Пекин.

"Много от решенията и изявленията им изглеждат контрапродуктивни, тъй като подклаждат недоверието към Китай и опозицията срещу него", казва Хелена Легарда, анализатор, който се занимава с китайската външна политика и политика на сигурност в Института за изследване на Китай "Меркатор" в Берлин.

Издигането на фигура, която със сигурност ще бъде възприета като оскърбление на събитие, предназначено да покаже най-голямата гордост на нацията, подчертава мащаба на пропастта, която се отвори между ценностите на Китай и тези на много други нации, откакто Пекин беше домакин на Летните олимпийски игри през 2008 г. - събитие, което мнозина помнят като радостен празник. Анализаторите смятат, че според възприятията на самия Китай наличието на образцов войник сред 1200-те факлоносци е оправдано и необходимо, а полковник Ци е очевидният кандидат.

"Пекин става все по-силен и не се нуждае и не иска чужди държави да му диктуват как да действа или какво да цени", казва Бони Лин, директор на проекта "Китайска власт" в Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон.

"Вероятно китайските организатори на Олимпийските игри са знаели, че включването на Ци ще разстрои Индия, но Пекин смята, че е повече от оправдано да почете [тези], които смята за герои от войната, за техните жертви и да използва Олимпийските игри, за да отправи послание към китайската вътрешна аудитория за типа лидери и граждани, които Пекин цени."

"Като се има предвид ограниченият боен опит на китайската армия, ако Пекин иска да избере войник, който активно и многократно е защитавал китайска територия, дал е значителни жертви за това и е претърпял сериозни наранявания, вероятно този войник ще трябва да дойде от китайските части, действащи на китайско-индийската граница", добавя тя.

Това не е широко споделяно мнение. Според Чин-хао Хуан, доцент в колежа Yale-NUS в Сингапур, много китайски учени и дипломати, занимаващи се с външна политика, се фокусират върху разбирането на другите държави. "Тези хора гледат на китайската мощ през призмата на това как биха я възприели другите страни, но те определено не са на мястото на водача в момента", каза той. "Има по-настойчиви гласове, като тези на китайската армия, които искат да интерпретират националната мощ чрез упражняване на военна сила."

Националистическата реторика на президента Си Дзинпин, която според експертите стои зад възхода на тази фракция, започна да тревожи дори някои добре познати представители на "ястребите". Ян Сюетун, декан на Института по международни отношения към университета "Цинхуа" в Пекин и един от доайените на дисциплината в Китай, отбеляза в своя реч миналия месец, че студентите са изключително уверени в способността на страната си да постигне целите на външната си политика и гледат снизходително на другите нации. Често смятат, че Китай е единствената добродетелна нация, добави той.

Чуждестранните наблюдатели обвиняват Си за затягането на сигурността. В рамките на концепцията за "цялостна национална сигурност" Китайската комунистическа партия разшири обхвата на фокуса на сигурността си от традиционните области като военната и политическата сфера до общо 15 категории, включително "дълбоководна сигурност" и "космическа сигурност".

"Секюритизацията на всичко отразява една партия, която е параноична по отношение на рисковете и заплахите навсякъде, но в същото време е уверена в собственото си право и способност да потисне тези рискове", казва Хелена Легарда. "Служителите на по-ниско ниво ще се опитат да отговорят на тези очаквания, а това създава готовност да се поемат загуби - например за международната репутация на Китай."