Може никога да не достигнем групов имунитет срещу Covid-19

Някои експерти твърдят, че дори 95% от населението да е ваксинирано, това пак няма да доведе до 100% защита от коронавируса

13:32 | 16 август 2021
Автор: Георги Карамфилов
Може никога да не достигнем групов имунитет срещу Covid-19

С появата на Covid-19 през изминалата година, правителствата в различните държави положиха неимоверни усилия, за да поддържат надеждата за груповия (станал популярен по медиите и като "стаден") имунитет жива. Този имунитет бе разглеждан като някакъв вид “обетована земя”, при която вирусът ще спре да се разраства експоненциално, защото достатъчно хора са преболедували или са ваксинирани и имунната им системата вече е способна да отблъсне вируса. На този етап обаче, подобен развой на събитията изглежда по-скоро като фантазия, отколкото като реална възможност. 

Всеобщото приемане бе, че вирусът постепенно ще започне да изчезва от момента, в който приблизително между 60% и 70% от населението на дадена държава е имало контакт с Covid-19. За съжаление, новопоявяващите се щамове като Делта, които са дори по-заразни, вдигат летвата до нива, в които груповия имунитет просто не може да достигне. Делта удря страни като САЩ и Обединеното кралство, които бяха сериозно засегнати от Covid-19 още в самото начало на епидемията. Населението на тези страни би следвало да е развило до някаква степен имунитет, а освен това и САЩ и Великобритания са ваксинирали над 50% от гражданите си. Но дори всичко това се оказва недостатъчно. Новият щам става проблемен и в страни, които до момента са успявали да неутрализират разрастването на заразата, като Австралия и Китай. 

Този месец Американското общество за инфекциозни болести заявиха, че за да се достигне до групов имунитет, то е необходимо между 80% и 90% да са преболедували. Високопоставени служители на здравните служби, като Антъни Фаучи, предизвикаха сериозна обществена реакция, като вдигнаха тавана за бройката, която е необходима, за да бъде обществото изцяло защитено от Covid-19. На фона на всичко това, хората все още не са напълно убедени в ефективността на ваксините и се колебаят дали да си ги поставят. За да станат нещата още по-негативни, започва да се забелязва и недостиг на ваксини, като комбинацията от всички тези фактори води до извода, че повечето държави няма да успеят да достигнат дори първоначалния праг от 60-70%. 

“Шансът да достигнем стадния имунитет е доста минимален, почти невъзможен.”

Това заяви Грег Поланд, който е директор на Групата за ваксинационни проучвания към Mayo Clinic в Рочестър, щата Минесота. 

По негови думи дори 95% от населението на една държава да бъде ваксинирано, пак няма да бъде достигнат групов имунитет. Според него в момента ситуацията е “състезание” с появяването на все по-заразни щамове, които успяват да преборят имунната система дори на тези, които са изкарали болестта, както и да изпреварят ваксинацията. 

Природата няма да помогне

Идеята, че преболедуването на Covid-19 ще създаде имунитет, който ще трае завинаги, е много красива фантазия, но все пак само фантазия. Медицинските експерти са на мнение, че не е ясно всъщност колко пъти трябва някой да преболедува вируса, имайки предвид постоянно появяващите се щамове, които могат да станат дори по-заразни от Делта. На този етап вече има индикации, че държави, които са били тежко засегнати от първата вълна на епидемията, се претърпяват втори дори още по-тежък удар - Бразилия е пример. 

Ако групов имунитет няма как да бъде развит, то вирусът може да се задържи с десетилетия, което ще принуди дори и най-силните нации да преосмислят идеята за отворени граници и икономики. Държавните политики за справяне са пандемията варират, а страни като Китай са предприели изключително стриктни действия, като се опитват да изолират моментално всеки един нов случай на заразен човек. Това като краткотрайна мярка може да бъде полезно, но ако вирусът продължи да върлува с години, то е възможно Пекин да се принуди да отпусне мерките. Страни като САЩ и Обединеното кралство пък решават да отворят икономиките си, въпреки нарастването на броя на случаите. Това създава риска тези държави да трябва консистентно да понасят удари от нови и нови вълни на различни щамове на Covid-19. Дори Израел, която се води една от държавите, които са ваксинирали най-голям дял от своето население, вече започва да практикува идеята за трета допълнителна доза на ваксината. Миналата седмица здравните служби в САЩ заявиха, че американцките, които са с доказано слаба имунна система, ще трябва същи да получат трета доза. 

Към момента иРНК ваксините, които бяха разработени от Pfizer и BioNTech, както и тази на Moderna, се доказаха като възможно най-ефективните. Въпреки това дори при хора с този тип ваксини се забелязва, че щамът Делта може да направи пробив в имунната система. Ваксините като AstraZeneca и Johnson & Johnson вероятно предлагат дори по-слаба защита. 

Истината е, че груповият имунитет реално съществува, той не е фантазия. До голяма степен е негова заслугата за справянето с дребната шарка преди години. Но “наратива за стадния имунитет” създава и грешна прадстава за начина, по който той работи, смята Уилиям Хеднж, експерт епидемиолог от  Harvard T.H. Chan School of Public Health. Според него, начинът, по който груповият имунитет е бил представен и фокусът, който му е даден, е довело до това, че масово хората са започнали да мислят, че той ще се появи независимо от всичко, чрез което се неглижира следенето на развитието и естеството на вируса.

Великобритания например научи по трудния начин недостатъците на този подход. В началото на епидемията министър-председателят Борис Джонсън съветваше своите граждани стоически да издържат на дискомфорта от заразата, за да може да се развие групов имунитет. Впоследствие стана ясно, че тази политика има катастрофални ефекти, стадната стратегия не работи по този начин, което накара Джонсън да смени стратегията. Други страни са на готови да се откажат от битката, като на челна позиция в тази печална класация е Индонезия. Четвъртата най-гъсто населена държава смята, че независимо колко голям процент от обществото там ваксинира, това няма да спре вируса изцяло. Затова усилията на индонезийското правителство в момента са насочени изцяло в промотирането на мерки от типа на носене на маски и социална дистанция, докато се правят опити да се покачи нивото на ваксинирани граждани. 

Австралия и Сингапур, които са държави от с политика на недопускане на никави локално предадени инфекции, постепенно започват да обмислят отваряне, но предупреждават, че това ще стане, когато нивата на болни станат достатъчно ниски. 

Как ще свърши всичко?

Въпреки доказателствата, че би било почти невъзможно да се достигне групов имунитет, медицинските служби и правителствата на всички държави отказват да се предадат пред болестта. Масово управляващите в повечето страни се опитват да създадат ваксинационни програми както и информационни кампании, които да засилят желанието за ваксинация. Проблемът е, че има и държави, които са предприели по-индивидуален подход, който често се проваля, а това води до нарастване на броя на заразените и недостиг на ваксини на определени места. Пандемията може да приключи най-рано през 2022 г., като това е най-оптимистичния вариант. Появата на нови щамове, които са по-заразни, създава предпоставки за удължаване на периода, в който Covid-19 ще продължи да ни мъчи. Има надежди за нови ваксини, които да успеят да озаптят дори щамове като Делта, но те все още дори на се на етап на тестване върху хора и вероятно няма да се появят скоро. Най-вероятно Covid-19 ще бъде фактор още известно време, като от време на време предизвиква огнища на различни места по света. Въпросът е, че с покачване на броя на ваксинираните хора, кокто и спазване на мерки, които медицинските експерти препоръчват, то “съжителството” ни с Covid-19 може да стане много по-леко, докато изцяло не го отсраним.