Родителите са основен инвеститор в българския спорт

Д-р Виктор Кирков, председател на „Център за стратегическо развитие на спорта”, в „Смарт час”, 01.03.2022г.

13:50 | 1 март 2022
Обновен: 15:54 | 1 март 2022
Автор: Зорница Крушарска

В България е изключително скъпо да имаш дете, което спортува. Футбол, тенис, художествена гимнастика са изключително скъпи спортове. Освен това спортните организации не са успели да организират дейността си така, че родителите да не губят от личното си време и да нямат допълнителни разходи, за да водят децата си да тренират. Това каза д-р Виктор Кирков, председател на Център за стратегическо развитие на спорта, в предаването "Смарт час" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Живка Попатанасова

Комбинацията между това да платиш на клуба и на индивидуален треньор, както и за екипировка, струва между 400 и 500 лева на семейство на месец за едно дете, посочи Кирков.

„Родителите са едни от основните приходоизточници на спортните клубове в България”.

Без родителите, които си заплащат месечни такси, които инвестират в индивидуални тренировки, за спортни психолози, за диетолози, няма кой да заплати разходите за подготовката на един професионален състезател.

„Спортът в училище от 3-4 часа на седмица е крайно недостатъчен.  Не се изгражда комплексна двигателна култура”, подчерта гостът.

Треньорските кадри, които са ангажирани от спортните организации, не са добре подготвени. Няма достатъчно желание в треньорските кадри да се развиват, а същевременно няма и кой да ги развива по най-подходящия начин. Инфраструктурата също не е добра. Има случаи три клуба да тренират едновременно в една зала, за да могат да платят наем на дружество, чийто принципал е министерството на спорта.

Относно бъдещите планове на фондацията Кирков каза, че предстои да направят проучване с бизнес организациите.

„Ще обхванем най-големите компании в България с идеята да разберем какви са причините те да инвестират и финансират определен спорт или отбор”.

„Липсата на данъчни облекчения за инвеститорите в спорта е сериозен проблем, но най-голямото предизвикателство е начинът на управление на спортните организации”.

Над 1000 души са се възползвали от нашите безплатни тренировки и екипировка по проекта за социално включване на хора в риск и в неравностойно положение „Отбор на надеждата”.  В рамките на проекта работихме в бежански лагери и ромски махали, разказа събеседникът.

„Любовта към спорта обединява”, обобщи Кирков.

Какви са правилните подходи за развитие на българския спорт? Как се развива спортната среда у нас? Какви са образователните практики и дейности в училище за мотивация към спорта? Как се развива проектът за социално включване на хора в риск и в неравностойно положение „Отбор на надеждата”?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Смарт час” гледайте тук.