Намаляващата криза в Европа поднови дебата в ЕЦБ за прекратяване на стимулите

Възстановяването на икономиката на еврозоната и драматичният скок на инфлацията подпалиха споровете в Европейската централна банка относно това кога институцията да излезе от кризисния режим на работа.

Докато централните банкери в еврозоната бяха предимно обединени зад мерките, предприети за прокарване на икономиката през рецесията след Covid-19, връщането към нормалността нарушава този консенсус. Двама членове на Управителния съвет - Робърт Холцман от Австрия и Клаас Нот от Холандия - започнаха публична размяна на мнения тази седмица, като казаха, че перспективата за инфлацията сега оправдава отдръпване на стимулите.

Коментарите в отделни интервюта с Bloomberg съвпаднаха с данните, показващи, че инфлацията в еврозоната е скочила до 3%, доста над целта на ЕЦБ. Докато повечето разглеждат настоящия скок като преходен, някои се притесняват, че тази продължаваща свръхразхлабена политика рискува да остави ситуацията да излезе извън контрол.

ЕЦБ е предприела по-предпазлив подход при изтегляенето на подкрепа от други глобални централни банки, като например Федералния резерв на САЩ, който може да намали стимулите по-късно през 2021 г.

На фона на следващата среща след седмица официалните лица изтъкват различните си позиции, съживявайки разгорещените дебати, характеризиращи голяма част от последното десетилетие на неконвенционални мерки. По-предпазливите членове на Управителния съвет ще се опитат да запазят акцента върху неравномерния характер на възстановяването и текущите рискове от "делта" варианта.

„Ястребите бяха много мълчаливи през последната година и половина, тъй като подкрепяха политиката на ЕЦБ“, каза Пит Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. "Сега, когато нормалността се завръща, те се възползват от възможността гласовете им да се чуят отново."

Кристиансен каза, че срещата следващата седмица вероятно ще завърши с компромис. Ястребите ще спечелят решение за забавяне на темповете на спешни покупки на активи, които бяха ускорени по-рано тази година, за да подпомогнат възстановяването, като „по-голяма битка“ за бъдещето на пандемичната програма ще се забави до декември. 

„Най-лесният вариант за ЕЦБ би бил да продължи да купува облигации чрез PEPP със „значително по-високи темпове“ до края на годината. Централната банка може да започне да свива покупките през януари и след изтичане на програмата, през март, APP може да поеме тежкото бреме", коментираха Дейвид Пауъл и Маева Казан, икономисти от еврозоната за Bloomberg Economics. 

В коментарите си и Холцма, и Нот подкрепиха забавянето следващата седмица.

Това беше отправната точка в размяната на преценки за икономиката. Управителят на централаната банка на Гърция Янис Стурнарас отговори по-малко от ден по-късно, като заяви пред Bloomberg, че ЕЦБ трябва да бъде предпазлива при оценката на хода на инфлацията. Той твърди, че покачването на заплатите все още не върви по същия път като скорошните скокове на цените, мнение, отразено по-късно през деня от Бостян Васле от Словения.

Йенс Вайдман от Германия също влезе в спора в сряда.

„Трябва да следим рисковете за перспективите за цените. Според мен преобладават възходящите рискове“, каза шефът на германската централна банка и добави, че стимулите трябва да се намалят постепенно, за да се избегне внезапно спиране, когато кризисната програма приключи.

В дебата за паричната политика някои също се опасяват, че продължавайки подкрепата твърде дълго, рискуват да изпратят подвеждащ сигнал до правителствата относно ангажимента си да поддържат разходите по заеми ниски на всяка цена. Това би означавало, че тежестта за подпомагане на икономиката отново пада върху централните банкери, отразявайки небалансираната ситуация след дълговата криза в еврозоната.

Размяната на мнения за момента е само предшественик на по-задълбочена дискусия. Разговорите за прекратяване на програмата - която в момента трябва да приключи през март - и евентуалното преминаване към по-традиционни форми на стимулиране ще бъдат още по-интензивни.

При Марио Драги, предшественик на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, решенията често се взимаха въпреки коренно разминаващите се мнения в Управителния съвет.

Длъжностните лица похвалиха Лагард за по-ориентирания към консенсус стил на лидерство, но по-голямата част от мандата й се състоя по време на кризата, когато обединяването зад мерките за подкрепа беше вероятно по-лесно.

„Всички членове на Управителния съвет изглежда имат различни дефиниции за това кога „кризисната фаза“ може да се счита за приключила“, пишат в бележка до клиентите Пол Холингсуърт и Спирос Андреопулос от BNP Paribas. „Там, където виждаме най-голям риск е, че до декември или януари Управителният съвет все още няма да е постигнал споразумение.“