Ваксината на AstraZeneca разкрива разделението между Западна Европа и отчаяния източен регион

Източна и Западна Европа избраха различен подход, след като стана ясно, че има връзка между ваксината на компанията и редки кръвни съсиреци

10:29 | 11 април 2021
Обновен: 14:09 | 11 април 2021
Автор: Николета Рилска
Снимка: Alex Kraus/Bloomberg
Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Признанието на европейските регулатори по лекарствата, че има връзка между ваксината срещу Covid-19 на AstraZeneca и рядък вид кръвни съсиреци разпространи нова доза скептицизъм в континента. В по-бедната му източна част обаче съмненията са по-скоро към откритието, отколкото към дозите, пише Bloomberg.

Повечето западни държави членки на Европейския съюз обявиха рестрикции относно употребата на ваксината сред по-младите или я забраниха напълно. Обратното се случи в Източна Европа - девет от 11 страни в региона решиха да продължат да прилагат дозите сред всички възрастни.

“Нека не създаване ненужна паника”, заяви българският министър на здравеопазването Костадин Ангелов. “Нека не ставаме част от тази война между различните компании, защото тя вече е видима”, добави той.

Бившият Източен блок е дом на почти една четвърт от населението на ЕС в размер на 440 милиона души и изпитва трудности при овладяване на пандемията. За страните, които доминират в световния списък на десетте държави с най-много смъртни случаи вследствие на заразата на глава от населението, разпространението на ваксините е ключово, а забавянето на имунизациите - немислимо. Германия, за сравнение, удвой броя на ваксинациите, които извършва в рамките на ден, докато Франция постигна ключова цел седмица по-рано от заложения срок.

Европа няма

Европа няма единен отговор към здравните рискове от ваксината на AstraZeneca. Графика: Bloomberg 

Светът разчита на ваксината на Astra заради нейната цена и лесната употреба, като дозите на компанията са около една трета от всички поръчани от източните членки на блока. Ваксината се транспортира по-лесно и се съхранява при по-облекчени условия спрямо тези на Moderna и Pfizer-BioNTech, като компанията обеща да достави три милиона дози на нетърговска база през 2021 г.

Унгария, която пренебрегна ваксинационната кампания на ЕС и си осигури доставки от Русия и Китай, също изрази подкрепа към Astra.

“Дебатът около ваксината на AstraZeneca трябва да се разглежда по-скоро като бизнес спор между производителите, отколкото като валидни мнения относно медицинските рискове”, заяви министърът на кабинета Гергели Гуляс на 8 април.

Ден по-рано регулаторите на ЕС и Великобритания посочиха, че е възможна връзка между ваксината на Astra и тромбозите, като ползите от ваксината надвишават рисковете. Обединеното кралство, чиято ваксинационна кампания далеч изпреварва останалите на континента, сега препоръчва хората под 30-годишна възраст да получат дози от различна ваксина.

В България - най-бедната и слабо ваксинирана страна в ЕС, по-скъпите ваксини са използвани за ваксинирането на приоритетни групи като лекарите и учителите. Ваксината на Astra е най-широкодостъпна за обществото.

Имунизационната кампания на страната вече беше ударена от слабата организация и делът от 37% сред седемте милиона граждани, които отказват да се ваксинират, показва изследване от март на Exacta Research. България ще продължи да прилага ваксината на Astra на всички възрастови групи, но ще предоставя различни дози на жените с висок риск от тромбози след изявлението на Европейската агенция по лекарствата, заяви здравният министър на страната.

Лидерите в Европа демонстрираха собствените си имунизации с дози на Astra, надявайки се това да повиши доверието към ваксината сред населението.

В Хърватия премиерът Андрей Пленкович заяви по-рано тази седмица, че на него и на други лидери са били поставени дози от ваксината, като отбеляза, че тя “е ефективна и хората трябва да се имунизират”.

В Естония 43-годишният премиер Кая Калас, която попада сред по-рисковата група за ваксината на Astra в Западна Европа, изрази разочарование от коалиционния си партньор за отлагането на ваксинацията му. Правителството и парламента решиха миналия месец да поставят дози от ваксината на Astra на всичките си членове.

Премиерът на Латвия Кришянис Каринш междувременно заяви миналата седмица, че е по-добре да се постави която и да е ваксина, отколкото да се рискува заболяване с Covid-19.

Според Степан Орешкович, професор по обществено здраве в Университета в Загреб, разделението между Източна и Западна Европа относно ваксината на Astra разкрива слабостите на ЕС. Пандемията показва също така, че страните, присъединили се към блока от 2004 г. насам, са направили малко за подобряването на здравните си системи заради липсата на средства и изтичането на таланти към Западна Европа.

“Ситуацията разкрива традиционното разпределение на властта в ЕС и показва, че все още имаме центъра и периферията”, посочва Орешкович. “С други думи - Западът и Изтокът”, добавя той.