Английската централна банка (АЦБ) се готви да понижи лихвите си с 0,25% на заседанието си тази седмица, като е възможно това да постави началото на поредни намаления на ставките за първи път от 2009 година насам в отговор на глобалната търговска война на САЩ.
Повечето икономисти смятат, че централната банка на Великобритания ще премине към по-подкрепяща позиция, след като прецени, че митата на президента на САЩ Доналд Тръмп - и несигурността относно бъдещите му планове - ще натежат на растежа и ще забавят инфлацията.
На заседанието в четвъртък намаляването на лихвения процент с четвърт пункт до 4,25% е „почти сигурно“, заяви съветникът на EY Item Club Мат Суонъл. Всички 32 икономисти, анкетирани от Bloomberg, са съгласни с това, а всички освен трима от тях смятат, че Комитетът по парична политика ще гласува единодушно за намаляване на разходите по заемите. Това би било четвъртото намаление на лихвения процент от миналогодишния връх от 5,25% и второто за тази година.
Други смятат, че може да се стигне до още по-миролюбива позиция. Според главния икономист на Barclays за Обединеното кралство Джак Мейнинг Комитетът по парична политика може да планира още едно намаление с четвърт пункт през юни. Освен двете извънредни понижения на лихвите през март 2020 г. в началото на пандемията, това ще бъде първият път, когато разходите по заемите се понижават на последователни заседания от началото на 2009 г. по време на финансовата криза.
В четвъртък пазарите за кратко време включиха в оценката си още четири намаления с четвърт пункт през оставащите шест заседания тази година - за първи път от седем месеца насам лихвите се очаква да паднат до 3,5%. След последното решение на Комитета по парична политика на 20 март пазарите очакваха само две намаления с четвърт пункт до 4% през 2025 г.
Светът се преобърна след гласуването през март, когато Банката остави лихвите непроменени и се позова на несигурността. Към този момент Тръмп беше наложил 25% мита върху вноса на стомана и алуминий и 20% мита върху вноса от Китай.
Световните реципрочни мита бяха само заплаха.
Сега за всички страни се прилагат ставки от 10%, като автомобилите се присъединяват към стоманата и алуминия с 25%, а китайските продукти на практика се облагат със 145%. Пекин отвърна на удара със собствени налози от 125%. „Животът се движи доста бързо“, заяви председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл в Икономическия клуб на Чикаго преди малко повече от две седмици. За АЦБ цитатът от класическия филм от 1986 г. „Ferris Bueller's Day Off“ е също толкова подходящ.
Във вътрешен план нещата също са се променили. Ръстът на заплатите е по-слаб от прогнозираното при последния пълен кръг на прогнозите на банката през февруари. Лирата поскъпна, тъй като инвеститорите се отказаха от долара в знак на протест срещу хаотичната търговска политика на Вашингтон, което доведе до намаляване на разходите за внос, а цените на енергията спаднаха. В перспектива пренасочването на търговските потоци от китайски стоки към Обединеното кралство от САЩ като цяло би имало „дезинфлационен характер“, според члена на Комита по парична политика Меган Грийн.
При последната си прогноза през февруари АЦБ прогнозира, че инфлацията ще достигне връх от 3,7% през тази година. Сега Bloomberg Economics смята, че пикът ще бъде 3,3%. И макар че икономическият растеж е по-силен от прогнозата на АЦБ от февруари, управителят Андрю Бейли предупреди миналия месец, че глобалната търговска война ще засегне особено силно отворените икономики като Обединеното кралство.
Преобладаващата част от икономистите, анкетирани от Bloomberg, сега очакват, че банката ще понижи растежа за следващата година в прогнозите си, придружаващи решението за лихвения процент в четвъртък.
Частният сектор се свива за първи път от 2023 г. насам
„Повишаването на американските мита и завишената несигурност в търговската политика са предимно неблагоприятен шок за търсенето, който ще намали растежа и инфлацията“, пише на 29 април бившият специалист по определяне на лихвените проценти в АЦБ Майкъл Сондърс, който сега е старши съветник в Oxford Economics.
Това прави решението следващата седмица по-лесно за Комитета по парична политиика, отколкото за Федералния резерв, където „митата са неблагоприятен шок за предлагането, който намалява растежа и повишава инфлацията“ и икономистите ще трябва да балансират тези аспекти.
Сондърс вярва, че АЦБ ще възприеме подхода на „най-малкото съжаление“, като „изпълни предвиденото по-рано облекчаване“. Мейнинг от Barclays, бивш икономист на АЦБ, също смята, че има голяма вероятност Банката да разхлаби политиката си по-бързо.
„Мисля, че те почти сигурно ще кажат, че балансът на рисковете се е променил, така че има голяма вероятност да променят насоките, за да подготвят последователно намаляване на лихвите“, каза той. „Това ще отвори вратата за намаляване на лихвите през юни, без изрично да се споменава, за да се запази възможността за избор.“
Постепенно и внимателно
За да се потвърди новата тенденция за облекчаване, е възможна промяна в насоките на АЦБ за „постепенни и внимателни“ намаления, като и Сондърс, и Мейнинг заявиха, че „постепенни“ може да отпадне.
Разделянето на гласовете също може да е сигнален механизъм. Очаква се всички девет членове на комитета да гласуват за намаление в четвъртък, което ще бъде второ за тази година, но главният икономист на Bloomberg Economics за Обединеното кралство Дан Хансън е един от няколкото, които смятат, че външният член на Комитета по парична политика Свати Дингра може да изрази несъгласие, като призове за по-голямо намаление с половин процентен пункт.
Заместник-управителят Дейв Рамсдън и външният член Алън Тейлър може да се присъединят към нея, заяви икономистът от Nomura Джордж Бъкли, което засилва миролюбивата промяна. „Възможно е да видим повече несъгласни да гласуват за намаление с 50 базисни пункта, което би увеличило вероятността за последващо намаление с 25 пункта през юни“, добави той.
Търговските войни на Тръмп усложниха задачата на АЦБ, като направиха макроикономическия фон толкова нестабилен. За да се справи с несигурността и да подпомогне комуникацията, Банката вероятно ще използва в по-голяма степен сценарии в новите прогнози, публикувани заедно с решението за лихвените проценти.
Според Зейнинг BOE може да замени трите си сценария, които отразяват различни пътища за инфлацията, с три сценария за митата, всеки от които с по-пълни прогнози. Той каза, че наред с основният сценарий би било полезно да има един, включващ търговски ответни мерки, и един, при който Белият дом отстъпва. „Пазарите и членовете на Комитета по парична политика биха могли да определят вероятностните тегла на трите сценария“, каза той.
Един от бившите законотворци, Джонатан Хаскел, който е външен член на Комитета по парична политика между 2018 г. и 2024 г., призова АЦБ да бъде предпазлива, като в понеделник заяви пред Times, че е трудно да се види как САЩ и Китай ще постигнат споразумение за значително намаляване на митата.
Така или иначе отпечатъците на Тръмп ще бъдат навсякъде върху новите икономически перспективи на Банката. Хансън очаква АЦБ да повиши февруарската си прогноза си за растежа през 2025 г. от 0,7% до 0,8% поради по-силното начало на годината от очакваното, но след това да я понижи от 1,5% на 1% за 2026 г., когато „въздействието на митата ще бъде най-очевидно“.
Прогнозите за инфлацията и по-ниските пазарни разходи по заемите ще означават, че АЦБ трябва да намали лихвените проценти до поне 3,75% до края на годината, добави той.
Решението на председателя на Фед Джером Пауъл да цитира Ферис Бюлер може да е било тънка критика към Тръмп. В една от сцените учителят по икономика разказва на класа си, че митата на Смут-Хоули от 30-те години на ХХ век са имали обратен ефект. В деня след коментара на Пауъл Тръмп отвърна, че се замисля дали да не го уволни.