Драги се цели в европейските индустриални зомбита

ЕС все още намира за по-лесно да поиска съвет, отколкото да действа по него. Драги насърчава европейците да поемат риск, а не да разрушават социалния си модел

17:15 | 10 септември 2024

Автор: Лионел Лоран

Снимка: Bloomberg L.P.

Преди две десетилетия експертен доклад посочи на Европейския съюз, че слабият му растеж се дължи на това, че не е успял спешно да адаптира икономиката си към света, воден от иновациите. Когато тази седмица чух същото послание от Марио Драги, усетих потискащо дежа-вю. Дори след дългова криза, пандемия и в условия на война по границите си Съюзът намира за по-лесно да поиска съвет, отколкото да действа по него. В Германия и Франция политиката е размирна. Икономиките на двете държави буксуват, а крайната десница се засилва, което прави трудно да се предвиди как предложеният от Драги „голям взрив“ ще бъде приложен на практика.

Все пак има причини за оптимизъм, дори когато Берлин отново се противопоставя на съвместното теглене на заеми в рамките на блока. Растящото трансатлантическо изоставане в производителността означава, че натискът да се предприемат действия няма да изчезне. Bloomberg Economics смята, че ако не се вземат мерки, разликата в брутния вътрешен продукт между ЕС и САЩ може да нарасне от около 20% до почти 40% до 2050. „Европа спешно се нуждае от растеж“, казва през Le Monde италианският централен банкер Пиеро Чиполоне. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да включи изводите на Драги в новата си администрация, която има за цел да създаде по-категорична и конкурентоспособна Европа.

Положителен е фактът, че в доклада се съдържат множество по-малки по мащаб идеи, които са смислени, с добри предпоставки за постигане на ползи и с по-малък риск да предизвикат недоволство в столиците на отделните държави. Голяма част от тях са може би познатите призиви за преодоляване на изоставането в областта на технологиите и иновациите спрямо САЩ и Китай – например чрез по-интегрирано планиране на научните изследвания в Европа, по-малко задушаваща бюрокрация и повече финансиране. Един от най-интригуващите призиви за намаляване на това, което се нарича висока цена на провала.

Неуспехът е част от особеностите на инвестициите в технологичния сектор – поне половината от инвестициите с рисков капитал са губещи, а е съвсем вероятно процентът на неуспешните инвестиции в областта на технологиите не е по-добър и при големите компании. Въпреки това в доклада на Драги се посочва, че по-високите разходи за преструктуриране, които плащат европейските фирми, са „огромен недостатък“ в сравнение със САЩ в областта на високотехнологичните иновации. Това е любопитно да се отбележи, ако се имат предвид обичайните проблеми като регулации или данъчно облагане. Но е от значение.

Вземете например неотдавнашната вълна от съкращения от двете страни на Атлантическия океан. Планове за съкращения в Microsoft Corp, Meta Platforms Inc., Alphabet Inc. и X, по-рано известен като Twitter, са съпроводени с обезщетения на стойност от три до седем и половина месеца от средната заплата, според документ на бившия изпълнителен директор на Alcatel Lucent SAS Оливие Кост и икономиста Ян Коатанлем, както и от доста гъвкави промени, като обратния завой на Meta относно метавселената. Междувременно европейските компании Nokia Oyj и SAP SE обявиха планове за съкращения, които ще бъдат завършени едва през 2026 г., и план, който предвижда обезщетения за период от над 18 месеца в световен мащаб.

Това влияе върху доходността на инвестициите в технологии и вида на свързаните с тях инвестиции. Авторите изчисляват, че времето и разходите за преструктуриране означават неуспешна технологична инвестиция в размер на 10% от приходите в САЩ и 60% от тези в Европа. Това е разликата между загуба и печалба, ако четири от пет проекта се провалят. Те обвързват това изоставане с данните, че европейските дружества за рисков капитал са по-малко печеливши от американските и че европейските корпорации са значително по-слабо представени в световната класация на разходите за научни изследвания. Показателно е единствената компания в топ 10 в класацията за разходи за научни изследвания е едновековният автомобилен производител Volkswagen AG, който за първи път обмисля закриване на фабрики в Германия.

Като обръща внимание на този проблем, Драги насърчава европейците да стимулират поемането на риск, а не да разрушават социалния си модел. Кост и Коанталем сочат, че решение вече съществува в границите на Европа: датския модел на „гъвкава сигурност“, който позволява на работодателите по-лесно да наемат и уволняват работници, като същевременно осигурява на работниците мрежа за сигурност в периода между работните места. Ако тези мерки се приложат към 5% или 10% от лицата с най-високи доходи, би могло да допринесе за динамика, без да се налага масово закриване на работни места. И ако това помогне за преодоляване на технологичната разлика със САЩ, толкова по-добре. Ако подобни действия подпомогнат преодоляването на изоставането от САЩ в областта на технологиите, толкова по-добре.

В съчетание с отправените наскоро препоръки от Енрико Лета за общоевропейски бизнес кодекс - почти като 28- ма разновидност на корпоративното право в 27-членния съюз. Това показва, че Европа е готова да търси нови начини за решаване на стари, понякога неразрешими, проблеми в момент на геополитическа спешност. Ако старото работно място на Драги, Европейската централна банка, се присъедини към неговия възглед с по-малко рестриктивна парична политика в навечерието на изборите в САЩ, може би е време за малко позитивизъм в регион, в който преобладава мрачното настроение.