Има правилни и грешни начини да се бориш за демокрация

Поляците го нарекоха Lex Tusk - "Законът на Туск". Това прозвище подходящо описва законодателството, което Полша прие миналата седмица. С него се създава комисия, която да разследва "руското влияние" в полската политика, и на комисията се дават почти безконтролни правомощия да забранява на публични фигури да се кандидатират за постове. 

Всъщност популистката и твърдо дясна управляваща партия на Полша, наречена "Право и справедливост", написа закона, за да не допусне един конкретен човек да участва в изборите тази есен: Доналд Туск. Бивш председател на Европейския съвет, сега той оглавява основната опозиционна партия, наречена "Гражданска платформа". 

По време на предишните си мандати като министър-председател на Полша - в онзи относително спокоен период преди руският президент Владимир Путин да анексира Крим през 2014 г. - Туск наистина положи истински усилия да възстанови отношенията с историческите врагове на Полша - Германия и Русия. Но да се намеква, както прави "Право и справедливост", че Туск е таен агент на Кремъл, е абсурдно. И всички - от принципните поляци до Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ - са го казали. 

Въпросът - както винаги, когато авторитарни подражатели нарушават демократичните правила или етикет - е какво да се прави с тази нечестна игра. Твърде често отговорът е: няма особено какво. В Унгария имаше незначителна съпротива през 13-те години, през които министър-председателят Виктор Орбан постепенно, но задълбочено превърна тази страна в псевдоавтокрация. Демократите също не направиха почти нищо, за да спрат Реджеп Тайип Ердоган, който този уикенд започна третия си мандат като президент, да превърне Турция в неоосманистки султанат.

Още по-вдъхновяваща за любителите на свободата е гражданската смелост на израелците. През по-голямата част от тази година министър-председателят Бенямин Нетаняху се опитваше да подчини съдебната система на страната. По този начин той се насочва към Орбан, Ердоган и дори към Полша - тази седмица върховният съд на Европейския съюз постанови, че съдебните ѝ реформи са незаконни. Но израелците се надигнаха с масови протести и гладни стачки. Тази война не е приключила, но досега тя не е била в полза на Нетаняху.

Този уикенд поляците подражаваха на израелския бунт. Стотици хиляди излязоха по улиците на Варшава и други градове, за да се обединят зад Туск и опозицията - и срещу "Право и справедливост" и нейния капризен лидер и вечен ненавистник на Туск, Ярослав Качински. 

Такива позитивни, прозрачни и напълно чисти методи на протест са правилният и демократичен път. Неправилният подход е всяка от страните на поляризираните места да нарушава правилата, за да предотврати още по-тежки нарушения от страна на другата страна.

Миналата седмица например Европейският парламент заяви, че Унгария е подкопала демократичните норми дотолкова, че не може да ѝ се повери ротационното председателство на ЕС през втората половина на 2024 г., както е предвидено. В момента текат дискусии за отнемане на тази роля от правителството на Орбан, въпреки че нищо в договорите на ЕС не позволява тази стъпка.

Поляризираните демокрации са склонни към такива низходящи спирали, когато всички страни участват в нарушаването на правилата. Това е изводът от ново изследване на екип около Алиа Брейли от Калифорнийския университет в Бъркли. Тя и нейните съавтори провеждат различни изследвания с републиканци и демократи в САЩ. Установили са, че и двете страни са склонни да подкопават демократичните норми - например да забраняват митинги на опонентите си или да подкрепят закони, които затрудняват избирането им - дотолкова, доколкото подозират, че противниците им планират подобни стъпки. Едва когато се сблъскат с доказателства, че опонентите им всъщност не планират подобни нарушения, и двете страни отново започват да спазват демократичния етикет.

Популистите и авторитаристите умишлено и цинично ще се възползват от тази психология. Недобросъвестни лидери ще подлудяват поддръжниците си с фалшиви обвинения, че другата страна мами, като начин да подбудят тълпите да спрат кражбите, да уволнят капиталите и какво ли още не. Работата на истинските демократи, напротив, е да се придържат към принципите, като никога не подкопават нормите и вместо това се противопоставят решително и законно, когато опонентите им играят нечестно.

Тогава изборът на избирателите става ясен, както стана в Полша през уикенда. Качински и неговите приближени от "Право и справедливост" отново направиха всичко възможно, за да задушат демонстрациите, като наредиха на контролираните от държавата радио и телевизия да ги нарекат "Марш на омразата", разпространиха грозни мемета за Аушвиц в социалните мрежи и др.

Необезпокоявани, огромен брой поляци пренебрегнаха тези небивалици и излязоха на улицата. Символиката им беше перфектна. На 4 юни през 1989 г. поляците гласуваха на първите си частично свободни избори в рамките на подкрепяния от Кремъл комунистически режим. Този напредък беше извоюван в продължение на години на смели протести и стачки от Лех Валенса и неговия профсъюз "Солидарност".

Тази неделя Валенса, който получи Нобелова награда за мир за своята храброст и по-късно стана първият свободно избран президент на Полша след края на Студената война, премина през ентусиазираните тълпи заедно с Туск. И както през 80-те години на миналия век, поляците отново излязоха масово, за да настояват за свобода. Това е окуражаващо начало на изборите, които се очертават да бъдат трудни за преодоляване по-късно тази година.

Още по темата

Полша и Балтийските страни бяха прави за Русия, а сега могат ли да поведат Европа?

Полша се справя и без средствата по Плана за възстановяване поради стабилната бюджетна ситуация

В Полша зейна ипотечен капан, след като банки замразиха пиковите лихви

Търговците на облигации принуждават Унгария и Полша на сделки, които те отдавна отхвърлят