Търговците на облигации принуждават Унгария и Полша на сделки, които те отдавна отхвърлят

В рамките на 18 часа миналата седмица започна да се разчупва твърдата и дългогодишна неотстъпчивост на двете най-непокорни държави в Европейския съюз. Първо Унгария, а след това и Полша се съгласиха да отстранят недостатъците на своите демокрации в замяна на достъп до милиарди евро от фондовете на блока.

Ако те изпълнят тези обещания, това също ще бъде доказателство за новооткритата сила на пазара на облигации. В епохата на растяща инфлация и бързо покачващи се разходи по заемите притежателите на облигации имат възможност - за първи път от години - да оказват натиск върху правителствата, чиито политики ги засягат.

Пример А за това вече е известен: Бързото падение на Лиз Тръс в Обединеното кралство. В ЕС Унгария и Полша - и двете управлявани от лидери, обвинявани в отстъпление от демокрацията - предизвикват особена тревога.

Ето защо, когато тази година се засили разпродажбата на облигации, двете страни бяха силно засегнати. Доходността на унгарските облигации, която определя лихвения процент, който те плащат за ново финансиране, се повиши с 4 процентни пункта тази година, което е най-много сред всички държави от ЕС. Полша не остава по-назад с 3 пункта скок.

За унгарския премиер Виктор Орбан беше лесно да се откаже от ЕС, когато можеше да вземе заем при доходност от например 2%. При местни лихвени проценти, които сега са близо до 9%, обаче сметката се променя. Свободните пари изведнъж придобиват по-голяма привлекателност.

"Гъвкавостта, която Унгария и Полша имаха по отношение на политиките си, вече я няма", казва Малин Розенгрен, мениджър на облигационен фонд в BlueBay Asset Management в Лондон.

Цената на неподчинението

Късно на 12 декември ЕС се съгласи с условно споразумение за финансиране на Унгария в замяна на това Орбан да прокара допълнителни антикорупционни мерки и да засили независимостта на съдебната система. Сделката облекчи притесненията на инвеститорите. Унгарската валута, форинтът, скочи най-много за последните две години, а доходността на местните облигации спадна на следващата сутрин.

В следобедните часове полски официални представители съобщиха, че са постигнали споразумение с ЕС за това как да се премахнат промените в съдилищата, които според блока дават на политиците твърде голяма власт над съдиите. Това за кратко време предизвика ръст на облигациите и там, но пазарните нагласи отново се понижиха, когато законодателството беше отложено поне до следващия месец, тъй като правителствените служители поискаха повече консултации.

В продължение на години ЕС се бори да накара страните членки, които се отклоняват от демократичните му принципи, да се върнат в лоното му. В края на 2020 г. блокът разшири палитрата си от предимно политически санкции, като включи и спирането на средства за държави, които не отговарят на определени критерии. С нарастването на доходността цената на неподчинението на щедростта на ЕС сега започва да се усеща.

Блокът от 27 държави на практика задържа 35,4 млрд. евро от средствата за възстановяване на Covid от Полша, или около 5,6% от брутния вътрешен продукт на страната. В случая на Унгария са замразени общо 12,1 млрд. евро помощ за пандемията и други средства, което представлява около 7% от производството. Дори и след постигнатия миналата седмица пробив, парите от ЕС може да постъпят едва след много месеци.

"Финансовите пазари вече имат по-голяма тежест и могат да накажат правителствата за грешките в политиката, като не купуват техните облигации или валути", каза Мариан Трипон, анализатор в унгарското подразделение на Intesa Sanpaolo SpA.

На 17 декември министър-председателят Матеуш Моравецки написа, че Полша е "под наблюдение" на финансовите пазари на фона на спора за средствата от ЕС. Възприемането на страната на финансовите пазари зависи от напредъка на преговорите с блока за достъпа до фондовете, заяви Ярослав Качински в интервю за Gazeta Polska в сряда.

Качество на кредитите

Прогнозите за рецесия в Европа през следващата година, която ще доведе до увеличаване на публичните разходи, правят достъпа до фондовете на ЕС още по-важен. Макар че помощите на блока са предназначени предимно за по-дългосрочни публични инвестиции, липсата им ще принуди правителствата или да намалят проектите, или да ги финансират все повече със средства, набрани на дълговите пазари.

Според Щефан Вайлер, ръководител на дълговите капиталови пазари за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan Chase & Co, доходността в Унгария и Полша може да се повиши след заглавията, подсказващи за по-нататъшни прекъсвания на работата със средствата от ЕС, но щетите вероятно ще бъдат ограничени.

Правителствата няма да имат проблеми с продажбата на нови облигации, каза той.

"Като инвеститор с фиксирана доходност основната ви грижа е дали ще можете да си върнете парите или не", каза Вайлер. "Тези разногласия не се отразиха на кредитното качество" и "вече са включени в цените", каза той.

Икономическото положение в Унгария е тежко, особено след като тя беше принудена да повиши лихвените проценти до 18%, най-високото ниво в 27-членния блок, за да подкрепи форинта и да разсее опасенията от нарастваща инфлация. След изборите през април Орбан също така предприе мерки за ограничаване на фискалния дефицит, като отмени енергийните субсидии и въведе извънредни данъци за определени отрасли.

"Противопоставянето на дългосрочните икономически интереси беше политически много изгодно в тези страни", особено когато разходите по заемите бяха ниски, каза Виктор Сабо, който управлява портфейл от облигации на развиващите се пазари в Abrdn Plc. "Сега залогът е твърде голям."

Още по темата

ЕС одобри 18 млрд. евро помощ за Украйна, след като Унгария вдигна ветото си

Полша може да изгуби европейско финансиране за 75 млрд. евро