Пакистан се изправя пред поредно загубено десетилетие

Пакистан за пореден път изпадна в хаос. През последното десетилетие страната се бори с деструктивната "улична" политика, сриващата се икономика и нарастващото недоверие на своите покровители в Пекин и Вашингтон. Сега, след задържането на най-популярния ѝ политик, е трудно да се види как тя ще възстанови стабилността си поне за още 10 години.

Във всяка друга страна арестът на бившия министър-председател Имран Хан тази седмица щеше да се счита за най-драматичното събитие на десетилетието. Хан, който успешно избегна подобна съдба по-рано тази година, се яви в съда, за да отговори на някои обвинения в корупция. Паравоенните сили разбиха прозорец, за да стигнат до него и да го задържат - за съвсем други обвинения в корупция. Всичко това се случва на фона на подновените опасения относно устойчивостта на държавния дълг на страната. В понеделник Moody's Investors Service заяви, че Пакистан може да изпадне в неплатежоспособност, ако не получи помощ от Международния валутен фонд, и предупреди, че възможностите му за финансиране след юни са несигурни.

Въпреки това в Пакистан не се обръща особено внимание на финансовата опасност. Вместо това всички погледи са насочени към Хан, който беше предаден на антикорупционния съд на страната - Националното бюро за отчетност, преди да бъде освободен от Върховния съд. Междувременно армията беше разположена след избухването на размирици в цялата страна с 240 млн. души население, разполагаща с ядрено оръжие. Не знаем колко сериозни са те, защото в голяма част от страната е спрян и достъпът до интернет. Знаем, че полицейски коли и постове, офис на Радио Пакистан и автобусната система в Лахор, която в общественото съзнание се свързва с настоящия министър-председател Шехбаз Шариф, който има заслуга за нейното разширяване, са били обект на палежи.

Освен това бяха подпалени модел на самолет на пакистанските военновъздушни сили, армейски съоръжения в гарнизонния град Равалпинди и дори къщата на висш военен в Лахор, която някога е била собственост на основателя на Пакистан Мохамед Али Джина. За протестиращите няма съмнение кой е виновен за ареста на Хан: пакистанските военни, които са управлявали страната открито и в сянка през по-голямата част от независимата ѝ история.

Не знаем каква е истината за многобройните обвинения в корупция срещу Хан. Това, за което е арестуван, е свързано с най-големия пакистански строителен магнат, който е трябвало да предаде 190 млн. британски лири на държавната хазна, но вместо това му е било позволено да ги използва, за да плати данъчните си задължения. Правителството обвини Хан, че е получил "дарения" за един от университетските си проекти като подкуп. 

За съжаление обаче фактите по този или други случаи нямат значение. Поддръжниците на Хан ще твърдят, че всички негови проблеми се дължат на това, че военните искат да го отстранят. И това безспорно е вярно. Също толкова неоспоримо е обаче, че военните първо поискаха той да се върне. Двете десетилетия на Хан в политическата пустиня приключиха едва когато през 2018 г. армията постави огромния си палец на изборните везни, вкара в затвора и сплаши опонентите на Хан и му позволи да заеме премиерския пост.

Фактът, че срещу Хан се използва Националното бюро за отчетност, е особено показателен, тъй като то първоначално е създадено от бившия военен диктатор Первез Мушараф, за да "всява страх от Бога" в политическия елит на Пакистан. И съвсем наскоро то беше използвано за преследване на предишния обществен враг №1 на военните, бившия министър-председател Наваз Шариф, както и на неговия брат, настоящия министър-председател. Военните успяха да изтласкат Наваз Шариф от политиката, за да вкарат в нея Хан; а сега се помириха с брат му, за да изтласкат Хан. Те използват Националното бюро за отчетност (NAB), медиите и дори съдиите, за да държат под контрол пакистанските политици.

Днешните началници на армията са се поучили от провалите на Мушараф. Той извърши преврат срещу Наваз Шариф през 1999 г., само за да загуби властта десет години по-късно и в крайна сметка сам да бъде преследван, като в крайна сметка почина в изгнание в Дубай през февруари. В резултат на това армията замени прякото управление с подчинени институции като метод за контрол. Военната власт през XXI век не е свързана с преврати, а с това да гарантираш, че различните органи на властта - от съдилищата до медиите и публичния сектор - изпълняват твоите заповеди.

Институциите в Пакистан така или иначе никога не са били толкова силни; военните бяха единственото работещо нещо в страната. Сега, когато тя е превърнала всички останали институции в свои слуги, не е изненадващо, че много пакистанци нямат време за нормалните демократични норми и вместо това искат популистки управник. Имран Хан много би искал да бъде този популистки владетел. Бихте ли предпочели граждански авторитарен управник или военен, който управлява чрез подривна дейност в публичната сфера? Изглежда, че това са единствените две възможности, които се предлагат на Пакистан днес.

Още по темата

Контрабандно внесени от Пакистан долари са спасителен пояс за талибаните

Най-тежкият атентат в Пакистан от години насам уби 80 души в джамия

Наводненията в Пакистан изискват нови преговори за дълга

Наводненията в Пакистан предизвикват хуманитарна криза

Наводненията в Пакистан струват поне $10 милиарда, най-малко 1000 са загинали

Шри Ланка и Пакистан преговарят с МВФ за милиардни заеми

Ефектите от войната започнаха да унищожават крехките "гранични“ икономики

Премиерът Хан призова за избори в Пакистан

Запознайте се с новатора в космическата наука на Пакистан