Проклятието на Credit Suisse създаде нова банкова реалност

Когато SVB се срина в САЩ, това изглеждаше предимно като изолирано събитие - една лошо управлявана банка, която сама е изпаднала в затруднение. Погледнато в перспектива, това може да се окаже ранен знак за нещо по-голямо

19:54 | 23 март 2023
Автор: Пол Дж. Дейвис
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Спасяването на Credit Suisse AG от UBS AG през уикенда вгорчи настроението на инвестиралите в европейски банки, които се опасяваха от продължителна криза и бяха шокирани от станалото с една привидно стабилна, но с дълбоки проблеми 166-годишна институция. Дори и след като първоначалната паника отшумя и банковите акции възстановиха загубите си, светът се промени – и не само заради Credit Suisse, пише Пол Дж. Дейвис в свой коментар за Bloomberg.

Европейските банки са изправени пред реалност, различна от тази, пред която бяха изправени преди държавното поглъщане на Silicon Valley Bank от страна на САЩ само преди 10 дни. Оттогава насам подиндексът на Stoxx Europe 600 за банките е спаднал с повече от 10%.
Разходите за финансиране са по-високи, ръстът на кредитите ще бъде по-слаб, а печалбата - по-ниска. Банките и регулаторните органи може да станат по-предпазливи по отношение на ликвидността и капитала, въпреки че във вторник главният европейски регулатор заяви, че няма план да блокира обратното изкупуване на акции.

Когато SVB се срина в САЩ, това изглеждаше предимно като изолирано събитие - една лошо управлявана банка, която сама е изпаднала в затруднение. Погледнато в перспектива, това може да се окаже ранен знак за нещо по-голямо. Въпреки че не би трябвало да се случи, рискът от загуба на депозити и ликвидни затруднения за други банки в САЩ и Европа вече не може да се пренебрегва.

Много инвеститори и анализатори твърдят, че са сигурни, че европейските кредитори няма да претърпят рязко изтичане на депозити: Банките разполагат с добри активи, силни баланси и достатъчна ликвидност. Е, същото се отнасяше и за Credit Suisse. Швейцарската банка имаше свои собствени проблеми - скорошна история на големи загуби и сензационни скандали, както и лоши прогнози за бъдещата възвръщаемост и неясни детайли за това как да я постигне. Но последната криза в Credit Suisse беше напомняне, че вложителите и контрагентите могат да се държат по неочакван начин.
 

Още по темата

Добрата новина е, че според техническите измерители европейските банки разполагат с много свободни средства. Вземете например коефициентите на ликвидно покритие, които показват колко парични средства и лесно продаваеми облигации държат банките в сравнение с обема на депозитите, които вероятно биха загубили за 30 дни в стресова ситуация - известна още като мини банково масово източване. Коефициент от 100% означава, че техните парични средства и облигации отговарят точно на изходящите им потоци при подобно натоварване. Според Citigroup европейските банки са имали средно около 150% преди пандемията от Covid-19, а след това са скочили до близо 175%, когато централните банки са наводнили пазарите с допълнителна подкрепа. След края на блокадите този показател е намалял, но в края на миналата година все още е бил над 160%.
Общият размер на депозитите също продължи да нараства в Европа до тази година, докато в САЩ те започнаха да се свиват през април миналата година, което оказа по-голям натиск върху разходите за финансиране и ликвидността.
Петното върху тази картина е предстоящото изплащане на свръхевтините пари на Европейската централна банка, предоставени на банките чрез целевите дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). Финансирането на стойност 1,65 трилиона евро трябва да бъде изплатено през 2023 г., като според Citigroup най-голям дял от него дължат италианските и френските банки.
Но това, което има значение, е какво направиха банките с всички тези допълнителни пари. Silicon Valley Bank и Silvergate Bank в САЩ изпаднаха в затруднение, защото инвестираха голяма част от новите парични средства на вложителите си във висококачествени, но дългосрочни облигации. В Европа по-голямата част от допълнителните парични средства, които дойдоха от TLTRO, бяха депозирани обратно в ЕЦБ, където според Moody's Investors Service банките можеха да печелят лихви по прост и нискорисков начин. Притежаваните от банките облигации нараснаха с много по-малко: Те възлизат само на около 12% от общите активи спрямо над 30% за търговските банки в САЩ.

 
Банките биха могли да изплатят голяма част от своите TLTRO с парични средства, които държат в ЕЦБ, вместо да бързат да набират финансиране другаде или да продават облигации. Според Moody's около 16% от активите на европейските банки са парични средства, държани в централните банки.

Все пак вложителите могат да бъдат непредсказуеми и някои отделни банки ще бъдат по-уязвими от изчезващи вложители, отколкото други. В този смисъл Credit Suisse има нещо общо със SVB: тя има концентрация на определен вид клиенти. Имаше много изключително богати клиенти със сметки, много по-големи от лимита за застраховане на депозитите от 100 000 франка (108 248 долара).
Богатите хора и компаниите с големи депозити ще могат по-бързо да прехвърлят пари или да изискват по-високи лихвени проценти като цяло. Ако пък се страхуват, те биха могли бързо да преминат към по-големи и по-сигурни банки. В дните преди спасяването на Credit Suisse UBS отбеляза силен приток на депозити вероятно по тази причина.
Все още няма признаци това да се случи в Европа. Корпоративните депозити вече са по-концентрирани сред някои от най-големите банки в региона, тъй като те предоставят всички други услуги, от които компаниите се нуждаят. Например около 70% от депозитите в BNP Paribas SA са от финансови и нефинансови компании; Societe Generale SA не е далеч зад нея, докато и при Deutsche Bank AG, и при UniCredit SpA, около 505 от депозитите са от компании, според Citigroup.

Разходите на европейските банки за депозити ще продължат да нарастват, което ще окаже натиск върху маржовете на кредитиране и печалбата. Цената на облигационното финансиране за банките в сравнение с обикновените компании вече рязко нарасна. На доларовите пазари разликата между тях е най-голяма от 2013 г. насам, според Deutsche Bank.
Всичко това се отразява негативно на печалбата на банките, на апетита им да отпускат заеми и в крайна сметка на икономическия растеж. И макар че това наистина не би трябвало да е причина за криза на доверието и ликвидността, това са странни времена и е трудно да се каже със сигурност как поредицата от резки увеличения на лихвените проценти ще определи поведението на вложителите и на финансовата система като цяло.