Германия възприема "феминистка" външна политика. Швеция се отказва от нея. Моля?

Германският външен министър Аналена Баербок звучеше необичайно отбранително тази седмица, когато представи "феминистката външна политика" на своето правителство. Тя е изненадана, твърди тя, че "малката дума "феминистка" може да бъде такъв "спусък". Това не е замислено като "мисионерска" декларация за "наивно подобряване на света", настоя тя. Вместо това е просто... Е, какво точно?

През 2021 г. нейната партия, Зелените, беше вписала термина - на английски, а не на немски език - в коалиционния договор, който формира сегашното правителство на Германия. Оттогава германските дипломати продължават да се чудят какво може да означава FFP. Предполагаше се, че насоките от тази седмица, които са около 80 страници, ще дадат яснота. Вместо това недоумението се увеличи. 

Първата страна, която прие FFP, беше Швеция през 2014 г., въпреки че тя изпитваше трудности с намирането на кратка дефиниция. Няколко други държави, като Канада и Мексико, последваха примера ѝ. Германските Зелени, които се гордеят със своята "ценностна" политика като цяло, с готовност се присъединиха към този клуб на добродетелните. 

Но моментът се оказа неудобен за Баербок. Точно когато нейното министерство подготвяше големия документ миналата есен, първоначалният пионер - Швеция - се отказа от своята феминистка външна политика. "Винаги ще отстояваме равенството между половете", обясни Тобиас Билстрьом, шведският външен министър. Но "етикетите върху нещата имат склонност да прикриват съдържанието", добави той. Намекът беше, че думата е попречила на намерението.

Същевременно иранците - и по-специално иранските жени - точно тогава излизаха на улицата срещу тираничната си теокрация, настоявайки за такива основни човешки права като показването на коса. Освен техеранските мюсюлмански религиозни водачи - моллите, целият свят застана на страната на тези героини. Германците, естествено, се интересуваха как ще реагира новото им феминистко правителство. 

Министърът на външните работи на Германия Аналена Баербок разговаря с граждани. 21 август 2022 г. Снимка: Криштиан Боци/Bloomberg

Оказва се, че точно така би реагирала предишната германска администрация, а и повечето други европейски и западни правителства, независимо дали са официално феминистки или не: Те осъдиха хуманитарния скандал - и след това се върнаха към обичайната си работа. 

Както и трябваше. Това е така, защото Западът, включително Германия, има първостепенен интерес към Иран. Той е да се запази каквото е останало от бързо разпадащата се сделка, за да се попречи на моллите да се сдобият с ядрено оръжие. Такива ядрени оръжия биха застрашили не само световния мир като цяло, но и конкретно Израел, чиято сигурност е част от "raison d'etat" (националния интерес) на Германия още от времето на Холокоста. Иран също така доставя безпилотни самолети на руснаците, за да могат те да бомбардират украински цивилни граждани. Накратко, дипломацията спрямо Техеран е сложна. Не е ясно дали ударът по моллите с "феминистки санкции" ще доведе до пробив.

Подобна е историята в Афганистан, Беларус, Нигерия и дълъг списък от други държави. В твърде голяма част от света твърде много хора страдат от твърде много потисничество и жестокост, като прекалено голяма част от тези страдания се понасят от жените и момичетата - от изнасилването като военна тактика до гениталното осакатяване на жени и изключването на момичетата от образователната система. Външната политика трябва да вземе това предвид. Както Хилари Клинтън, тогава първа дама, заяви пред ООН през 1995 г., "правата на жените са човешки права". 

Но правата на човека обхващат и етническите и религиозните малцинства, както и хората, чийто поминък е унищожен от климатичните промени или войната. Ето защо германското външно министерство се старае да подчертае, че феминистката му външна политика има за цел да помогне на всички "маргинализирани" групи, а не само на жените. Но защо тогава да ѝ се слага етикет "феминистка"?

Ненадейно германската общност за FFP изпадна в комуникационна безпътица. Информационните документи стават все по-дълги и все повече приличат на университетски семинари по джендър изследвания, в които външната политика има за цел да предизвика "патриархалните властови структури", да предложи "рамка за идентификация" и т.н. Успех с това в Москва и Пекин.

Напротив, когато е притисната за конкретни примери, Баербок неволно се оказва, че звучи банално. Например, когато се възстановява нигерийско село, Баербок смята, че е добре да се питат жените къде да бъдат тоалетните. Мъжете могат да ги поставят в покрайнините, за да не се усеща миризмата, но жените не биха се чувствали сигурни да ги използват там. Тук няма спор. Но дали това си струва новия етикет?

Министърът на външните работи на Германия Аналена Баербок по време на дебат за бюджета в Бундестага в Берлин, Германия. 23 ноември 2022 г. Снимка: Криштиан Боци/Bloomberg

FFP е много повече, бърза да добави Баербок. Германия също така ще се погрижи чуждестранните ѝ делегации да съдържат много жени. Тя ще бъде по-чувствителна към пола при отпускането на пари. Като цяло министерството ще усъвършенства "феминисткия рефлекс" сред всички свои служители. 

Това започва да прилича на сигнализиране за добродетели на местната, а не на чуждестранната аудитория. В този смисъл FFP може да се превърне в дипломатически еквивалент на, да речем, неприятния етикет ESG (Environment, Social and Governance - околна среда, общество и управление) в инвестирането. 

Ако действително се прилага в дипломацията, жаргонът FFP по-скоро ще има обратен ефект, като раздразни важни хора в други държави, с които човек обикновено се сблъсква, когато се занимава с външна политика. Това откри Швеция, след като прие своята FFP. Когато Стокхолм имаше какво да каже за правата на жените в Саудитска Арабия, Рияд прекъсна отношенията си за една година. Когато те бяха възстановени, нищо забележимо не се беше променило за саудитските жени.

Във всички тези отношения FFP е само най-новият и най-будният пример за напрежение, което раздира международните отношения от хилядолетия. То изправя така наречените реалисти срещу идеалисти. Реалистите включват дълъг списък от прочути имена - от Тукидид до Макиавели, Метерних и Кисинджър. Те вярват, че дипломацията се състои в това държавите да използват пресмятането на силата, за да преследват интересите си, като етичните въпроси до голяма степен са без значение. 

Идеалистите имат не по-малко впечатляващо родословие - от хуманиста от Нидерландския ренесанс Хуго Гроций до Организацията на обединените нации и други многонационални механизми, основани на концепцията за международното право. В тази традиция етичните норми са не просто допустими в дипломацията, а са нейната същност.

Това, което Швеция е разбрала, но Германия все още трябва да научи, е, че външната политика трябва постоянно да намира баланс между тези полюси - интереси и идеали, власт и съвест, глава и сърце. Ето защо държавните департаменти обикновено нямат прикрепени етикети. Ако непременно държите на прилагателно за външната си политика, нека то да бъде "мъдър".

Още по темата

Защо Шолц беше разбит на изборите в Берлин

СДП за пръв път не успя да спечели избори в Германия от 1999г.

Партията на Шолц се срина до най-лошия си резултат някога на изборите в Берлин

Германия притиска съюзниците от ЕС да изпратят танкове Leopard 2 в Украйна

Германският министър на отбраната се оттегля в удар по канцлера Шолц