Макрон рискува сътресения с плана си да накара французите да работят по-дълго

47% от французите искат минималната възраст да остане 62 години, а други 25% казват, че тя дори трябва да бъде намалена.

18:45 | 10 януари 2023
Автор: Уилям Хоробин
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

Правителството на Еманюел Макрон ще представи днес плана си за преразглеждане на пенсионната система на Франция, което вероятно ще предизвика масови стачки и протести, които могат допълнително да подкопаят икономиката, която вече е изложена на риск от изпадане в рецесия.

Дори умерените профсъюзи се заканиха да излязат на улицата, ако френският президент изпълни предизборното си обещание за повишаване на минималната възраст за пенсиониране от 62 години.

Въпреки това правителството настоява, че подобна промяна е от съществено значение за повишаване на относително ниските нива на заетост сред възрастните хора и за избягване на постоянни дефицити в системата, финансирана от вноските на работниците.

Министър-председателят Елизабет Борн ще направи преглед на плана в късния следобед във вторник, включително на увеличената пенсионна възраст за получаване на пенсия и възможните промени в минималния период на вноски за получаване на пълния размер на пенсията.

Развръзката се очертава да бъде решаващ момент във втория мандат на Макрон като френски лидер. Ако 45-годишният Макрон продължи напред, той вероятно ще се изправи пред парализиращи сътресения, които съпътстваха - и понякога проваляха - опитите на неговите предшественици да променят законите, засягащи труда и пенсионирането. Ако се оттегли, това ще подкопае десетилетния му стремеж да прокара про-бизнес трансформация във Франция.

Изборът идва в труден момент за френската икономика, която може би вече се е свила в края на миналата година, тъй като рязкото покачване на цените на електроенергията и рекордната инфлация натежаха над домакинствата и бизнеса.

Публичните финанси също са подложени на напрежение след огромните разходи по време на пандемията от Covid и енергийната криза. Според френския Консултативен съвет по пенсиите, без промени в пенсионната система, само тя ще регистрира годишен дефицит в размер на 0,8% от годишното икономическо производство през следващите 10 години. Това ще се случи в момент, когато правителството се стреми да отдели повече средства за инвестиции в промишлеността и екологичния преход.

Макрон вече отложи представянето на реформата от декември, за да избегне стачките на профсъюзите по време на празничния сезон и за да даде на министрите си повече време да се опитат да спечелят представителите на работниците.

Един от вариантите, който беше предложен от министъра на труда Оливие Дюсопт, е минималната възраст да се увеличи с две години вместо с три, както предложи Макрон по време на предизборната кампания миналата година. Това би могло да се съчетае с ускоряване на прилагането на предишна реформа, която постепенно увеличава минималния период на вноските.

Какво казва Bloomberg Economics:

"Продължителният период на висока инфлация и по-слабите икономически резултати ще допринесат за политическите предизвикателства пред президента Еманюел Макрон, тъй като правителството му продължава да провежда спорната си пенсионна реформа. През следващите години вероятно ще са необходими повече фискални усилия, тъй като по-високите лихвени проценти излагат на риск устойчивостта на дълга."

Трудовите профсъюзи обаче отново се обявиха против дори и по-малко увеличение на минималната възраст, тъй като според тях то ще навреди на най-нискоквалифицираните и най-нископлатените работници, които са започнали работа по-рано и на 62 години вече са плащали в системата по-дълго от по-богатите си връстници. Според тях има и други възможности за възстановяване на баланса в системата, включително насърчаване или задължаване на френските предприятия да задържат по-възрастните работници.

"Ако Елизабет Борн продължава да смята, че правилната реформа е да се увеличи законоустановената възраст, ще направим всичко възможно, за да накараме правителството да отстъпи", казва Лоран Берже, който ръководи умерения профсъюз CFDT, в интервю, публикувано в съботния брой на вестник Le Parisien. "Ще използваме всички лостове, с които разполагаме."

Разделен парламент

Голяма част от французите са съгласни с профсъюзите. Според проучване от 4 януари, проведено сред 1005 души от социологическата агенция Elabe за телевизия BFM, 47% искат минималната възраст да остане 62 години, а други 25% казват, че тя дори трябва да бъде намалена.

Правителството на Макрон е изправено и пред опозиция в разделения парламент, след като загуби абсолютното си мнозинство на парламентарните избори през юни. Консервативната партия "Републиканците" заяви, че би могла да подкрепи реформата, ако промените във възрастовите граници са по-малки и не толкова внезапни и ако Макрон определи минимален размер на пенсията от 1200 евро на месец.

"Искаме реформа, която не е твърде брутална, реформа, която е справедлива", заяви Ерик Чоти, лидер на партията, в интервю, публикувано в неделя във френския вестник Le Journal du Dimanche.

Ако не успее да спечели подкрепата на опозиционните партии, Макрон все още може да използва член от конституцията, наречен 49.3, който позволява законопроектите да се приемат без гласуване. Но прибягването до специалната разпоредба, което неговото правителство вече направи за бюджета, може да разгневи още повече протестиращите.