Френска стачка заради корпоративните печалби нагнетява напрежението срещу Макрон

Френските железничари, енергетици и други ключови работници стачкуват във вторник, за да поискат по-голям дял от корпоративните печалби, като увеличават натиска върху президента Еманюел Макрон да предприеме допълнителни мерки за облекчаване на въздействието на нарастващата инфлация.

Пътниците са изправени пред прекъсване на пътуването с регионални влакове и автобуси, а някои услуги на Eurostar между Париж и Лондон са отменени. Профсъюзът CGT също така поиска пристанищните работници да спрат работа за няколко часа.

Общото протестно шествие е резултат от продължаващите вече седмици блокади на рафинериите и складовете за горива, които доведоха до недостиг в почти една трета от бензиностанциите в страната. Последва шествията в неделя в знак на протест срещу повишаването на цените.

Осемте профсъюза и студентски организации, които призоваха за стачката, се противопоставят и на решението на правителството да принуди някои служители в обекти, собственост на най-големите петролни компании TotalEnergies SE и ExxonMobil Corp. да доставят отново гориво на шофьорите.

Стачките във вторник допълват списъка с предизвикателства пред Макрон, който загуби абсолютното си мнозинство в долната камара на парламента на изборите през юни и чието правителство изглежда ще се бори да получи достатъчна подкрепа, за да прокара законопроекта си за бюджета за следващата година, което го принуждава да прибегне до спорния процес на ускорено издаване на укази.

Инфлацията от над 6 % и рекордните печалби на петролните компании след нахлуването на Русия в Украйна предизвикаха подкрепа за индустриални действия на фона на нарасналата икономическа тревога, като едно от публикуваните в неделя проучвания на Ifop за вестник Le Journal du Dimanche показа, че 82 % от анкетираните смятат, че Макрон не прави достатъчно, за да се справи с нарастващите потребителски цени.

"Трудността за това правителство е да избегне предизвикването на гняв", заяви в неделя по радио France Culture политологът Марсиал Фуко.

Макрон похарчи повече от 100 млрд. евро за мерки за защита на домакинствата и предприятията от енергийната криза, а ранните стъпки за ограничаване на цените на електроенергията и газа преди войната в Украйна помогнаха да се задържи инфлацията в страната под тази в съседните европейски държави.

Нагнетяване на напрежението
Въпреки това правителството предупреди, че щедростта му няма да продължи вечно, тъй като общата отстъпка за горивата трябва да приключи в началото на следващата година, а ограничението за повишаване на регулираните цени на енергията ще се увеличи до 15%. Междувременно Европейската централна банка повиши лихвените проценти два пъти, като предстои ново затягане, което ще окаже натиск върху разходите по заемите.

Рискът за президента е недоволството да се разпространи и в други сектори. За профсъюзите и левицата стачките във вторник ще послужат като тест за това дали ще успеят да убедят повече хора да се присъединят към движението. Последните проучвания показват, че общественото мнение е поляризирано между тези, които подкрепят стачкуващите в рафинериите, и тези, които не ги подкрепят.

Парламентарните дебати по законопроекта за бюджета могат да разпалят напрежението. Националното събрание, включващо някои от поддръжниците на Макрон, одобри изменения, които правителството смята за насочени срещу бизнеса, но които отразяват нарастващия натиск да се иска от компаниите да правят допълнителни разходи. 

В страна, в която две трети от работниците пътуват с кола до работа, възможността да се зарежда гориво също е от ключово значение. 

През 2018 г. президентството на Макрон беше разтърсено от протестите на "жълтите жилетки", които бяха предизвикани от повишаването на данъка върху горивата и прераснаха в по-широк гняв, свързан с икономическото равенство и отхвърлянето на стила му на управление.