Кризата в Украйна разхлабва хватката на долара върху глобалната търговия

Руската инвазия в Украйна и последвалата икономическа война подновиха въпроса дали господството на долара при търговията не е към своя край, пише Quartz. 

Този момент се очаква от десетилетия, като еврото и юана са спрягани за потенциални наследници на зелените пари. Традиционният аргумент е, че тъй като икономиките зад тези валути нарастват по-бързо от американската, финансовата им тежест ще им помогне постепенно да превземат ролята на долара. Това обаче все още не се е случило откакто еврото влезе в употреба през 1999 г., а Китай се присъедини към световната търговска система през 2001 г. 

Всяка от тези валути има своите недостатъци, смятат икономисти на Федералния резерв: еврото все още разчита на конфедерация от независими държави, а не на едно фискално интегрирано правителство, което е предпоставка за неочаквани резултати - както показа Brexit. Междувременно Китай не позволява юанът да се търгува свободно и да се управлява от независими институции, правейки валутата по-малко привлекателна от долара. 

Сега обаче - на фона на тежките санкции, наложени на Русия, някои коментатори разсъждават дали САЩ и техните съюзници не създадоха предпоставки за преминаване към различна валута. 

1.Как основните износители могат да пренебрегнат долара

Случва се нещо подобно, смята Золтан Позар от Credit Suisse. В свят на растящи вериги на доставките и търговки предизвикателства, където цените на суровините се повишават на фона на ускоряваща се инфлация, големите износители могат да изискват плащания в собствените си валути. “Преди това беше толкова просто като “нашата валута, ваш проблем”. Сега изглежда като “нашата стока, ваш проблем”, написа Позар през март.

Той дава за пример опитите на Русия да получава плащанията за своя енергиен износ в рубли и слуховете, че Саудитска Арабия обмисля да позволи на Китай да плаща за петрола в юани. Тъй като страните се фокусират върху набавянето на запаси от ключови стоки, търсенето на долари и доларовият дълг ще намалеят, а офшорните юани може да започнат да доминират в световната търговия.

Това е предизвикателна перспектива, но в краткосрочен план със сигурност е малко вероятна. От една страна Русия не пожъна голям успех в опита си да получава плащания за петрола в рубли и имайки се предвид, че тя разчита на внос на много продукти извън суровините, може и да не успее. Освен това Москва не успя да използва друга ключова стока, за да избегне санкциите - златото. Не е ясно и дали Саудитска Арабия всъщност наистина е позволила на Китай да плаща за петрола в юани.

2.По отношение на политиката 

Икономическите аргументи за силата на доларовата система понякога се обръщат към същия идеализъм, който възхвалява общите ползи от свободната търговия. В реалния живот политическите импулси често са икономически вредни, както показаха търговската политика на американския президент Доналд Тръмп и Brexit, а подобен вид национализъм се поддава добре на потенциален спад на долара. През последните седмици обаче видяхме, че доларовата система все още е подкрепена от мека сила. 

Идеята, че САЩ злоупотребяват с господството си в глобалните финанси възниква винаги, когато се прилагат санкции срещу прането на пари или чужди държави, включително Венецуела и Иран. САЩ, особено когато действат според собствените си капризи, дават причини на останалите страни да се откажат от валутата им. Въпреки случващото се обаче няма много доказателства в полза на твърдението, че доларът губи статута си. 

Още по темата

Финансова война: Какво ще бъде бъдещето на долара?

Пандъл от Goldman: Агресивният Фед води долара

Войната в Украйна ускорява залеза на доларовата хегемония

От скорошно изследване, водено от икономиста Бари Айхенгрийн, стана ясно, че делът на долара в глобалните резерви се понижава от 70% до 59% през последните две десетилетия. Икономистът Адам Туз обаче отбелязва, че валутите, чиито дялове се увеличават, са от близки до САЩ страни, включително Канада, Австралия и Южна Корея и нещо повече - тези, чиито централни банки се възползват от суап линиите на Фед. 

Някои подкрепят тезата, че геополитиката движи валутните тенденции, но в такъв случай Русия определено не печели от ситуацията в Украйна. Колкото повече страната затъва в скъпа и дълбоко критикувана война, толкова по-малък икономически лост ще има. Въпреки че Китай не изоставя икономически Русия, страната не се е опитала да подкопае санкциите на Запада, което е друг признак накъде духат ветровете. 

Тук институциите имат значение. Дори ако Китай предприеме необходимите стъпки, за да направи юана привлекателен за инвеститорите, валутата все пак ще зависи от автократично правителство с непрозрачни процеси. През последните години либерализацията на Китай се забави. Ето защо мнозина виждат еврото като по-сериозен съперник на долара, но Европейският съюз, с някои изключения, като цяло обединява усилията си за санкциониране на нации, които нарушават международното право.

3.Доминацията на долара няма да е вечна

Доминацията на долара като основна валута за търговия през втората половина на 21. век вероятно ще избледнее с времето. Въпросът е коя валута ще замени зелените пари или по-реалистично - с коя от множеството валути доларът ще заработи рамо до рамо. Инвеститорите имат очаквания към резервните валути - стабилност, сигурност, стойност и ликвидност. Докато друга валута не успее да предложи тези четири фактора, е трудно да се очаква, че доларът ще бъде изместен.

Междувременно американските политици не трябва да лежат на лаврите си. Едностранни решения като повторното налагане на санкции срещу Иран от администрацията на Доналд Тръмп или изземването на чуждестранните резерви на Афганистан от администрацията на президента Джо Байдън подкопават доверието във финансовата система на САЩ. Преустановяването на търговки отношения, независимо дали чрез контрапродуктивни мита или чрез напускане на търговски блокове като Транстихоокеанското партньорство, също отслабват ролята на долара като глобална валута. Ускоряването на инфлацията, макар и глобален феномен, прави същото.

Руската инвазия в Украйна предостави множество предупреждения относно опасността от автократични държави и рисковете, които зависимостите от тях представляват, включително по отношение на ключови енергийни ресурси в момент, когато декарбонизацията трябва да бъде международна цел. Вместо да демонстрират слабостта на водената от САЩ финансова система, санкциите срещу Русия обаче показаха, че тя остава изненадващо силна и може да продължи да бъде такава.