Изкуството и Първата поправка, част 2

Арнолд Леман, бивш директор на музея Бруклин

21:30 | 25 октомври 2021
Преводач: Петя Кушева

Само за да уточня, поправете ме ако греша, не просто кметът осъди това, но каза, че ще прекрати финансирането и между другото може би дори ще ви изгони от помещението?

Да, спря финансирането, което е допълнително финансиране от града. И той заплаши, че ще изгони настоятелството, както и директора.

Това бе момента, в който решихме, че трябва да отидем в съда, за да спрем това. И така попаднахме във федералния окръжен съд.

Първо, Джулиани обжалва решението в полза на музея Бруклин и в полза на свободата на изразяване. И ние се обърнахме към федералния апелативен съд, който всъщност никога не се наложи да издава решение, защото кметът поиска да постигнем споразумение по  делото преди решението, което според мен вероятно отново щеше да бъде в наша полза.

Съдията в окръжния съд поиска Джулиани да даде официални показания. А това е другото, което кметът се опитваше да избегне във всички случаи.

Доколкото разбирам, наред с други неща, не съм сигурен, че кметът Джулиани някога е виждал произведението на изкуството срещу което възразява. Той е чул за него и възразил. В същото време, както казвате, това е случай на нарушаване на Първата поправка, защото правителството се опитва да ограничи някаква форма на словото, изразяване под формата на изкуство. Някога имало ли е подобен случай преди? Това, първо впечатление ли бе, както казваме?

Не, разбира се, тръгнахме от това, което си мислехме, че е почти края на културните войни. Помните Робърт Мапълтторп и Андре Серано с картината му на Христос в музея на Уитни. И нещата в този момент бяха доста затихнали, но все още кипяха под повърхността на съвременното изкуство. Съвременното изкуство е трудно за разбиране. Особено трудно е да  го разбереш или да го приемеш, когато никога не заставал пред него. И бих казал, че 99 процента от хората осъдили творбата така и не са я видяли.