Първи приятели: 9 истории за президенти от Гари Гинсбърг, част 1

Дейвид Уестин: Гари Гинсбърг познава добре и политиката, и бизнеса. Като започнем с ролята му в кандидатпрезидентската кампания на Гари Харт, до подкрепата му за Ал Гор като вицепрезидент, до годините работа в непосредствена близост с Рупърт Мърдок във Fox, а след това и с Джеф Бюкс в Time Warner. Гари е написал интригуваща книга, която е като хроника на някои от най-важните и любопитни връзки на няколко президента с техните най-добри приятели.

Заглавието е „Първи приятели. Влиятелните, неизвестни и неизбирани хора, които формираха нашите президенти.“ Книгата е много интересна. В нея разказвате девет различни истории за президенти и техните най-добри приятели. Не искам аз да казвам коя е любимата ви история, но коя е имала най-значими последици за историята?

Гари Гинсбърг, автор на „Първи приятели“:

Да избереш любимата си част от книгата е все едно да избереш любимия си шоколад. Мисля, че приятелството с най-големи последици между президент и неговия първи приятел е това между Хари Труман и човек на име Еди Джейкъбсън. Те се запознават през 1903, когато Еди Джейкъбсън внася пари в банката, в която Труман е чиновник.

Те стават много добри приятели по време на военната си служба. После отварят заедно кинкалерия през 1920 в Канзас сити. Кинкалерията фалира, но те си остават най-добри приятели докато Труман се издига и става сенатор, после вицепрезидент и президент.

Още по темата

Първи приятели: 9 истории за президенти от Гари Гинсбърг, част 2

Именно заради силното им приятелство изградено на основата на пълно доверие и откровеност, Джейкъбсън прелита половината страна и нахлува без покана в Овалния кабинет през март 1948 и убеждава президентът да се срещне с човек, когото до този момент е отказвал да приеме.

Хаим Вейцман е британски учен, който по време на Първата световна война открива метод за масово производство на ацетон благодарение на който се произвеждат огромни количества барут и това помага на британците да спечелят Първата световна война.

Когато го попитали какво иска за награда, той казва, че иска Израел да е еврейска държава и така се стига до Декларацията на Балфур от 1917.

Вече е 1948 – той е в Ню Йорк, а Труман трябва да вземе решение по разделянето на Палестина, дали да признае държавата Израел или да заеме по-мъглява позиция. Той не иска да се среща със Вейцман. И така, Еди Джейкъбсън се качва на самолета, прекосява половината страна, нахлува в Овалния кабинет без покана и казва на президента: „Познавам те, Хари. Познавам те цял живот. Трябва да направиш това, което в сърцето си знаеш, че трябва да се направи. Срещни се с Хаим Вейцман и после признай независимата еврейска държава.“

Никой член от екипа му или министър  никога не би му говорил така. Само някой, които има равнопоставени отношение с него би могъл да се позове на отдавнашното им приятелство и да изложи аргументите си.

Той му казва: „За теб герой е Андрю Джаксън, за мен герой е Хаим Вейцман. Преодолей гнева си спрямо еврейските лидери и се срещни с него.“

И два месеца по-късно той го прави. Хари Труман става първият световен лидер признал държавата Израел минути след обявяването й.