Копаене на крипто в Арктика

Еди ван дер Уолт, Bloomberg Quicktake

23:56 | 31 май 2021
Преводач: Силвия Грозева

Биткойн има своите върхове и падения през годините. От рали до 13 хиляди процента през 2017г до 70% срив следващата година.

През цялото това време обаче едно остана без промяна - без миньори няма биткойн.

Е, копаенето на крипто не е като търсене на злато.

Няма кирки, експлозиви, няма топилки.

Има обаче голяма жега и за това ще говорим след малко.

Да превъртим назад към 2008г, когато тайнственият Сатоши Накамото пусна Бялата книга, манифестът, с който обяви раждането на крипто валутите.

В него се обяснява процеса на производство с помощта на електричество и компютърна мощ, с които се решава задачата как да се пращат пари по дистрибуционните мрежи без посредник.

Всъщност крипто иска да реши проблема с доверието в дигиталната епоха.

За тази цел разчита на идеята на доказателството за труда.

Също като златотърсачите едно време, които търсели ценния метал, и тези компютри трябва да намерят това, което ще им позволи да напишат следващия блок от веригата – блокчейн.

После ще бъдат възнаградени с току-що отсечен биткойн от общия обем, който е така създаден, че никога няма да съдържа повече от 21 млн.

В зората на биткойн всеки можеше да копае.

Единственото, което беше нужно бе инсталацията на някакъв софтуер на компютъра – персонален или лаптоп.

Пионерите в началото го приемаха като игра с компютъра, а не като зората на финансова революция.

Да се копае биткойн изисква вече специализирано оборудване и много ток.

Защото правото да се произвежда биткойн е ограничено.

Компютърната мощ обаче не е.

Има нещо, което поддържа баланса. Това е трудността на копаенето.

След като повече хора вече се надпреварват за всеки нов биткойн, нивото на трудност се вдига.

Това създава един от двата пътя на копаене – или бъдещите миньори влизат в конгломератите – майнинг пулс, които работят заедно за решаване на задача. Или правят огромни сървърни ферми, които използват мощта на видеопроцесорите.

Подобни ферми от сървъри срещат 2 проблема.

Първо – имат нужда от много евтин ток.

Това накара някои да се преместят близо до ВЕЦ-ове. Евтин и доста чист ток.

Второ – всички тези компютри имат нужда от охлаждане.

Затова в сибирския град Норилск, отвъд Полярния кръг, където можете да стигнете само със самолет или кораб, бе създаден един голям клъстър от ферми за биткойн.

Буквално отпред има скулптура на биткойн, която се издига пред изоставен завод за никел от времето на Сталин.

Температурите там падат до минус 40 градуса по Целзий.

Фермата разполага с 5000 компютъра, които имат нужда все пак от вентилатори.

При достигане на пълен капацитет, те очакват да изкопават средно по 6 биткойна на ден.

Всичко това с цел събиране на единици и нули, които сега струват над 50 хиляди долара парчето.

Ето, декриптирахме още нещо.