Rio Tinto има нужда от коренен жител в борда

Марша Лангтън, доцент в Университет Мелбърн

12:00 | 12 септември 2020
Автор: Bloomberg TV Bulgaria

Аборигенските лидери, които отговарят за собствеността на коренното население и културното наследство в Австралия се обединиха в съюз на Първата нация.

Наскоро се срещнаха с федералния министър за културното наследство.

Ние настояваме министърът на започне национална кампания за партньорство, нов подход към ревизиране на изостаналото законодателство за опазване на културното наследство.

То позволява в момента минни компании като Rio Tinto да унищожават обектите на нашата култура. Знаем, че една от причините Rio Tinto да реши да унищожи пещерите, които пазят останки от окупацията ни, окупацията на предците ни преди 6000 години е била с цел да си изпълнят договора за определен вид желязна руда за износ за Китай, наречен Пилбара Микс.

Решението да бъдат унищожени пещерите явно е взето на базата на това, че рудата под тях е най-висококачествената, която им е нужна за този микс.

Така че законодателството за културното наследство в Австралия не отговаря на нашите изисквания.

Има 2 закона, които едва осигуряват някаква защита за традиционните собственици на земята. Законът за територията и законът от Виктория.

Могат да се направят подобрения, особено в Западна Австралия.

Вчера BHP обяви, че създават съвет по културното наследство с няколко души от традиционните собственици, коренното население на Австралия в Пилбара във връзка с техните минни проекти там.

Поздравявам BHP със стъпката напред към споразумение и започване на редовни преговори с традиционните собственици, за да запазят тези обекти.

Унищожаването на пещерите явно е законно според правилата на Западна Австралия и договора за използване на земите на коренното население, сключен с традиционните собственици преди много години, който е регистриран във Федералния съд на Австралия.

Но можем да видим от доказателствата на Rio Tinto пред сенатската комисия, които бяха силно подвеждащи – и знам, че председателят осъди компанията за подвеждане на комисията – та нито законът, нито договорът защитават културното наследство.

И компанията успя да намери начин да заобиколи законните си задължения и да унищожи този безценен обект.