Reuters: Свободата на пресата е важна независимо къде работите
Стефани Фландърс, ръководител Икономика и правителство, Bloomberg, Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс
Преводач: Петя Кушева
Стефани Фландърс, ръководител Икономика и правителство, Bloomberg: Надявам се това да е поредната сесия. Страхотното на тази конференция е, че всяка сесия се усеща като голяма промяна на фокуса, но все още държим фокуса върху много силни и впечатляващи жени.
Едно от страхотните неща на това да се занимаваш с икономическа и финансова журналистика в момента е, че начело на някои от най-големите новинарски организации в света са някои много впечатляващи жени, две от които са тук.
Имаме много за обсъждане. Предполагам, че доста ще говорим за Тръмп, но темата е трудно да се избегне в наши дни.
Но може би ще се опитаме да не се фокусираме изцяло върху него, ако просто го разглеждаме като репортерско предизвикателство, като предизвикателство за Ройтерс и The Economist като журналистически организации.
Администрацията прави много неща, които трябва да отразяваме ден след ден, седмица след седмица. Но също така има драматична промяна в начина, по който администрацията се справя с пресата, много по-агресивен, много по-селективен подход.
Интересува ме журналистическата мисия. Сигурна съм, че бихте казали, че не се е променила. Но как администрацията на Тръмп може би е променила начина, по който го правите, Алесандра?
Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс: Разбира се. Благодаря ви, че ме поканихте тук. Това е нещо като да влезеш в бърлогата на врага. Bloomberg и Reuters се конкурират за почти всичко.
Стефани Фландърс: Оценяваме жертвата, която правите.
Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс: Едно нещо, което признавам, обаче, са зрелищните офиси, безспорно го признавам.
Но сериозно, има две неща. Едното е това, което трябва да направите журналистически, а второто как да го направите, ориентирайки се в новите правила.
Журналистически, в крайна сметка е някакво завръщане в бъдещето.
Правим това, което винаги правим, а именно отразяваме администрацията. Опитваме да правим репортажи за това, което е важно, какви са реалните ефекти от изпълнителните заповеди или какви са реалните ефекти от промените в политиката, новите закони.
Така например имахме истории, които разглеждаха преследванията за злоупотреба с наркотици или за пране на пари, или финансови престъпления, които преди се преследваха много в САЩ, а сега някак си те отстъпиха място на депортациите, защото голямото внимание на администрацията на Тръмп е фокусирано върху депортациите.
Много от същите прокурори и служители, които се фокусираха върху един вид престъпление, сега се фокусират върху друг вид, което Тръмп класифицира като друг вид престъпление. Това произтича от промените в политиката. То е само един пример.
Бихме могли да говорим повече за това как го правим. Струва си да се споменат някои от ограниченията, които имаме.
Новото е за репортажите от Пентагона, а именно, че сега има ново изискване към всички журналисти, които отразяват Пентагона, да подпишат документ, в който се казва, че няма да да публикуват нещо, което би могло да бъде риск за сигурността на САЩ, без първо да се консултират с Пентагона.
Сега, разбира се, това е нещо, което не можем да направим. Доколкото ми е известно, на практика никой не го е подписал. Говорим с администрацията за това как можем да го променим. Интересното е, че е насочено повече към хората, които работят в Пентагона, за да се избегне изтичането на информация. Това също е по-скоро криминализиране на това, което администрацията би нарекла изтичане на информация.
Опитваме се да се ориентираме. Трябва да продължим да отразяваме новините, това, което има значение, да разберем какво се случва и след това някак си да се опитаме да убедим администрацията, че свободата на пресата според Първата поправка е нещо важно за всички, независимо къде работите в САЩ или в нашия случай, във всички 200 други държави, където работим.