Чуваме една и съща риторика от Белия дом. Напоследък се съживи и по-агресивния тон на президента Тръмп. Въпреки това несигурността остава. Как се справят с постоянните промени другите търговски партньори? Някой път нещата се сменят всеки ден, дори всеки час. Дали това не обезкуражава доверието в преговорите?
Вие го казахте много точно. Президентът Тръмп повиши напрежението около митата и търговската политика. Нивото на агресивност отново е високо и преобладава, след като се понижи заради реакцията на пазара през април и началото на май.
Партньорските страни се опитват да вземат много трудни решения за преговорите със страна, която традиционно е непредсказуема и постоянно го проявява във формулировките на сделките. И изобщо не е гъвкава. Не търси решения, не се насочва към решения, от които всички да имат полза.
Включваме ви пак след прекъсването на връзката. В случая с Бразилия се случи нещо друго. Много е голямо желанието на Белия дом и администрацията да използват търговията като оръжие и лост в политическите си програми, за политически цели. Какво означава това за традиционните съюзници като Япония, Южна Корея и Австралия? Знаем, че отношението трябва да е обсъждане на всички възможности. Преговорите не са само търговски…
Япония, Австралия и Южна Корея са много разтревожени от по-общите последици за отношенията от доста капризния и личен подход по въпроса за митата.
В момента не съм съвсем спокоен, че дори и след промяната в крайния срок от 9 юли на 1 август, някои от основните партньори като Япония и Корея ще постигнат споразумение със САЩ за това време. Те не успяха да го направят и за 90 дни.
Очаквам турболенциите да продължават и през лятото, главно заради липсата на гъвкавост от страна на САЩ в преговорите.