Човек може да си помисли, че щом Джорджа Мелони се разбира така добре с Доналд Тръмп, може би ще може да постигне повече от други като Марио Драги или Урсула фон дер Лайен. Чудя се дали въпросът е до човека? Тръмп има различен подход в тези преговори. Забелязахме го в отношенията му с различни лидери. Той изисква различен подход. Хората трябва да целунат пръстена. Да му отидат на крака във Вашингтон, за да му изразят почитанията си. Да го издигнат на пиедестал, не да го омаловажават. Дали Джорджа Мелони е в по-добра позиция за това?
Може би. Не е лесно. Според мен като бивш министър-председател на Италия, идеята да целунеш пръстена не е най-добрия начин да защитиш националните си интереси. Но е вярно, че има много добри отношения като политически подход между суверените в Европа като Джорджа Мелони и суверените в САЩ като президента Доналд Тръмп.
За италианския бизнес, за италианската икономика това не е добър сигнал. Защо? Защото не ни трябва суверенизъм и протекционизъм. Ние сме страна, основана на износа. Ние сме страна на модата, на храната, на производството. По тази причина ни е нужда глобализация. Тук въпросът е в това, че Джорджа Мелони спечели изборите с платформа, ясно насочена към протекционизма и суверенизма. Сега обаче всеки в Италия разбира, че за бизнеса на страната, за нейните интереси и по-добре ако имаме глобализация, а не суверенизъм. Но възможността Джорджа да се окаже по-добра от останалите, защото познава и е приятел на Тръмп, защо не, ако успее да постигне споразумение с него по идеологически причини. Добре, ще се радваме. Но не го вярваме. Защото стратегията на президента Тръмп е според мен против глобализацията. Това за нас е проблем.