Тайната верига на доставки на лукса, част 2

От 80-те години луксозните марки разчитат на Индия за голяма част от бродериите.

Днес има два вида текстилни предприятия. Първо – износни складове в безопасни и добре вентилирани предприятия. Второ –  подизпълнители в малки фабрики.

Понякога за една единствена поръчка работят с дузина подизпълнители. Това е дъното на веригата за доставки и работните условия често са най-лоши.

Понякога работниците, за да спестят от наем спят на пода във фабриката след като приключат работата си за деня.

Индия е един от най-големите износители на дрехи. През 2021 година пазарът на текстил и облекло там е на стойност 150 милиарда долара, но връзките на страната със западните луксозни марки остава тайна с години.

"Ние сме забравили миналото. Ние сме забравили съвършенството на занаята. Големият въпрос е защо тези луксозни марки толкова се страхуват да сложат „Произведено в Индия“ на тези продукти, когато те по закон са задължени да пишат „Произведено в Индия“, казва Максимилиано Модести, основател на Ateliers 2M.

"Глобалната модна система е построена върху експлоатация", казва Лив Симплисиано, мениджър Проучвания, Fashion Revolution. "Не е съвпадение, а по замисъл по-голямата част от модата днес идва от региони, където свободата на сдружаване е ограничена, където е трудно за работниците да упражняват правата си. Защо се прикрива веригата за доставки? Има мит, че прозрачността ще навреди на бизнеса, ако някой разкрие къде и кой е направил дрехите.Но прозрачността е от съществено значение за защита на хората, които шият облеклото ни, защото често те са едни от най-уязвимите в световните вериги за доставки", казва Лив Симплисиано, мениджър Проучвания, Fashion Revolution.