Лагард: Промените в климата влияят на инфлацията и балансите ни

Али Изади, Bloomberg NEF

16:30 | 28 юни 2023
Обновен: 17:21 | 28 юни 2023
Преводач: Петя Кушева

"Изменението на климата влияе върху инфлацията, а инфлацията е звяр, който всички централни банкери, независимо дали носят зелено сако или не, искат да опитомят и дисциплинират", каза Кристин Лагард, президент на ЕЦБ. "Второ, засяга нашите баланси. Независимо дали е баланс от три трилиона или седем трилиона, той е засегнат от изменението на климата".

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард говори на финансовата среща на върха в Париж през уикенда.

Десетки световни лидери се събраха да обсъдят получаването на милиарди долари финансиране за климата за развиващите се държави.

Ключовите резултати включват програма за осигуряване на по-бърз достъп до финансиране и  комплект инструменти за избягване капана на климатичния дълг.  

Говореше се и за достигане на целта от 100 милиарда долара за финансиране на проекти за намаляване на въглерода. Предложения за международни данъци и също призиви за реформи на Банките за развитие.

При нас е ръководителят на BloombergNEF за Азиатско-тихоокеанския регион  Али Изади. Али,  проучването на NEF системно показва, че възобновяемите технологии поевтиняват, защо все още трябва да ремонтираме основно глобалната финансова система, за да се справим с изменението на климата?

Наистина, поради намаляване на разходите за слънчева и вятърна енергия в края на 2017 г. глобалният еталон за производство на електроенергия за построяване на нова електроцентрала показа, че слънчевата и вятърната енергия са средно по-евтини в световен мащаб отколкото изграждането на нови ТЕЦ.

Днес в над 80 процента от света, най-евтиният вариант е да построите нов източник на производство на електроенергия от слънцето и вятъра, в зависимост от местоположението.

И в повече от половината свят слънчевата и вятърната енергия сега са толкова евтини, че ако построите нова слънчева или вятърна електроцентрала, разходите за производство на ток от нея ще бъдат под себестойността на управление на съществуваща ТЕЦ.

По същия начин, спадът при литиево-йонните батерии означава начало за някои приложения, например за честотен контрол или лекотоварните автомобили в Европа. Вече сме в момент, в който тези технологии са по-евтини от техния аналог - изкопаемите горива.  

Но дори да позволим на световната енергийната система да се развива изцяло според тенденциите в разходите на настоящите технологии, пак не бихме могли да постигнем целта на Парижко споразумение за запазване повишаването на температурата доста под 2 градуса.

Причината за това е двойна. Първо, освен за енергията и автомобилния транспорт, за много други сектори като производство на стомана и цимент все още се нуждаем от много подкрепа за мащабиране на технологиите за декарбонизиране на секторите. По-важното е, че много страни се борят с дълга си и въпреки по-евтините технологии като слънчеви и литиево-йонни батерии, те не могат да се възползват напълно от тези по-евтини технологии днес.