Малпас не вярва, че повишението на лихвите намалява инфлацията

Дейвид Малпас, президент на Световната банка

07:49 | 10 май 2023
Преводач: Мария Попова

Какво ще кажете за борбата с инфлацията, дали Фед не трябва да приключи тази борба и да прекрати агресивното повишаване на лихвите, което влоши проблема с разминаването породено от опитите на други държави да отговорят на тези повишения, макар това може би е едно от нещата, които повлияха неблагоприятно на развиващите се държави?

Не съм уверен, че повишенията на лихвите реално водят до спад в инфлацията. Това, което кара инфлацията да се понижи е повишената производителност, предлагането и търсенето. Затова е нужно по-голямо предлагане. А в момента те се опитват чрез по-високите лихви да намалят търсенето, а това не работи – в САЩ се наблюдава високо търсене от страна на потребителите.

Смятам, че Фед, а и другите централни банки трябва да използват повече инструменти, а не само повишаването на лихвите. Това означава да се дискутира какво е взаимодействието между паричната политика и производителността в дадена икономика.

Когато повишавате лихвите вие намалявате производителността и това се вижда от кредитните данни от днес. Ръстът на кредитите намалява, когато повишавате лихвите и имате спад в производителността, а това подкрепя упоритата инфлация, която наблюдаваме като обща инфлация и тя продължава да е 5,6% на годишна база. Това са големите предизвикателства в бъдеще и в опитите да се промени начина, по който работи политиката, така че тя да позволи повече производителност и по-ниска инфлация.

Освен всички тези макроикономически проблеми налице са и сложни политически процеси в много от развиващите се икономики – изборите в Турция след по-малко от седмица, гласуване в Пакистан, Аржентина, Полша и така нататък. Как оценявате този риск от политическа нестабилност в развиващите се икономики?

Това предизвиква огромна загриженост. Повишаването на лихвите оказва натиск върху дълговете на държавите, които са ги получили при плаваща лихва. И това е в сила дори и за държави, които имат дългове при фиксирана лихва. Дълговото бреме се повишава и оказва фискален натиск върху правителствата и това често означава нестабилност.

По-слабите държави очевидно са в тази ситуация, защото цените на храните са по-високи, цените на торовете са по-високи. При държавите със средни доходи, някои от които споменахте и вие, с поевтиняването на националните им валути инфлацията расте допълнително, а политическите предизвикателства се увеличават. Смятам, че се намираме в опасен момент на забавен растеж в света, който ако продължи, може да увеличи натиска над политическите системи в глобален мащаб.