Инвестициите в преквалификация в ерата на изкуствения интелект трябва да дойдат от самите хора. Те следва да осъзнаят колко голяма промяна се случва на работните места. Това коментира Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology и член на УС на БРАИТ и БАСКОМ, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Но не е просто човек да се преквалифицира в свят, който се движи със сегашната скорост, изтъкна гостът. Той направи паралел с предишни индустриални революции, когато хората са имали 10-20 години да се напаснат. В момента имат между една и три години, а в IT индустрията става въпрос за месеци.

„Говори се, че на пазара на труда в IT индустрията има проблем. Истината е по-различна - работни места има, но за други технологии.“

Преди в сектора имаше глад за кадри за много видове технологии, а сега огромна част от търсенето е за умения, свързани с машинно обучение, изкуствен интелект, създаване на модели, а такива специалисти няма, отбеляза Димитров. В същото време хора, които са придобили умения в други технологии, откриват, че те вече се правят от изкуствен интелект или са умрели.

„В IT сектора имаме структурна безработица - безработица с незапълнени работни места, и този проблем ще се задълбочава поради скоростта, с която се преобразува икономиката. Все повече се откриват нов вид работни места, които не са толкова прости за запълване“, коментира Димитров. Той описа днешната ситуация като да караш лека кола и да трябва да станеш космически инженер.

IT индустрията вече изпитва тези затруднения, тъй като е канарчето в мината, но те ще засегнат всички индустрии и всички професии, прогнозира гостът и добави, че скоростта с която се случват промените, зависи от технологичността на работата, която човек извършва.

„Глобалните компании, които развиват своите AI модели, запълват пространства и икономически дейности и някои хора изведнъж ще открият, че няма обяви за работа за техните умения.“

Тежките регулации помагат на монопола

Пазарната капитализация на големите американски технологични компании надхвърля тази на всички останали, взети заедно. Те вече не са само американски, а глобални играчи, отбеляза Димитров. В същото време Европа няма подобни на американските компании. Европейските „гиганти“ са 10-15 пъти по-малки от лидерите в САЩ, допълни той.

Пет-десет компании в САЩ и още толкова в Китай са лидерите в света, изтъкна гостът и добави, че ако Европа иска да регулира технологичния сектор, трябва да се опита да ограничи монополизирането на технологиите.

„Тежките регулации помагат на монопола, тъй като само големите компании, с армиите си от юристи, могат да ги прескачат. Иновациите идват от малките компании и когато слагаме високи прегради пред навлизането на даден пазар, го монополизираме.“

Според Димитров с регулаторните си действия ЕС не пречи, а подпомага монополното положение на САЩ, тъй като американските компании вече са взели предимство пред европейските.

„В Европа има инициатива за гигафабрики, за които са заделени 20 млрд. евро. Само първият етап от гигафабриката на OpenAI в Тексас ще струва 100 млрд. долара. Мащабите са несравними“, каза гостът.

Той изтъкна също, че в момента инвестициите на САЩ в изкуствен интелект като процент от БВП надхвърлят дела на инвестициите в едно от великите им постижения - построяването на континенталните железници в края на 19-и и началото на 20-и век.

„Това е невероятно индустриално усилие и дали тези инвестиции ще донесът възвръщаемост е второстепенен въпрос, тъй като с тях САЩ осигуряват господстващо положение в света за своите компании.“

Големите инвестиции в изкуствен интелект ще продължат

Инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект ще продължат. Тази година те са достигнали 1 трлн. долара в световен мащаб, а според доклади на McKinsey от миналия декември до 2030 г. сегашните 60 гигавата мощности за центрове за данни и изкуствен интелект ще достигнат 200 гигавата по консервативна прогноза, съобщи Димитров.

Това означава, че през следващите четири години ще бъдат построени два пъти повече мощности, отколкото са построени през последните 20 години, изтъкна той.

Тази технология е предопределяща за бъдещето и макар да има много hype (еуфория, свръхинтерес – бел. ред.) в нея, никоя голяма икономика не може да си позволи да изостане от това съревнование, независимо дали в момента има яснота как ще се възвърнат инвестициите, отбеляза гостът и допълни, че за съжаление това не важи в такава степен за Европа, въпреки че тя също е голяма икономика.

Какви са приликите и разликите между инвестициите в AI и дотком балона в края на 90-те години на миналия век? Защо половината от съдържанието в света в момента се генерира от изкуствен интелект и какви заплахи носи това?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Изкуственият интелект е по-вероятно да причини недостиг на работна ръка

Nvidia не спаси пазара. Какво следва за търговията с изкуствен интелект?

Измерването на въздействието на изкуствения интелект върху производителността е трудно

Възходът на изкуствения интелект в Азия се изправя пред реалността