Отношенията между Русия и САЩ се колебаят между взаимния интерес и съперничеството. Войната в Украйна е по-скоро теренът, върху който двете страни разговарят за бъдещия световен ред, а не единствената тема на дневния ред. Тръмп и Путин се опитват да договорят основите на международните отношения занапред и архитектурата на сигурността за следващите години. Ключовият въпрос е дали диалогът ще продължи независимо от видимите пикове и спадове, или ще бъде прекъснат. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Обявената среща в Будапеща се представя като отменена, но по същество е отложена. Европейската комисия и ЕС заявяват нежелание да препятстват преминаването на руския президент през въздушното пространство на държави членки, когато се търси диалог за решаване на войната в Украйна. У нас се чуха и крайни позиции, стигащи до предложения за сваляне на самолет – симптом за ерозия на рационалния политически разговор.

Китай в триъгълника със САЩ и Русия

Кючуков разглежда Китай като неизменен фактор в сметките на Вашингтон и Москва. Според събеседника за Русия Пекин е стратегически партньор, но и източник на резерви – до степен да не се стигне до икономическа и политическа зависимост. Известна известна зависимост вече има, но не и трайна стратегическа, която да се възпроизвежда автоматично в бъдеще – по-скоро става дума за променени баланси.

Той припомня и известния „триъгълник“ на Кисинджър – най-силен е онзи връх, който е по-близо до останалите два, отколкото те помежду си. В днешните условия този модел според Кючуков продължава да определя динамиката на международните отношения. В  тези разговори Европа изглежда пренебрегвана от Русия и в известна степен инструментализирана от САЩ.

Европа и замразените руски активи: право, рискове и отговорности

По казуса с евентуалното използване на замразени руски активи Кючуков е категоричен: не става дума за конфискация, а за тяхното използване като гаранция за репарационен кредит към Украйна.

Реалните репарации предполагат споразумение между Русия и засегнатите страни – сценарий, възможен по-скоро при капитулация на Русия, нещо което не се очертава. Оттук идва и основното възражение на Белгия: ако след края на войната Москва поиска средствата си и не ги получи, може да заведе дела, а Брюксел не желае да поеме сам цената на подобен риск.

Кючуков допълва, че Белгия настоява за общи гаранции от целия ЕС и от държави извън него, които също държат замразени активи. Различните позиции отвъд Атлантика – Обединеното кралство и Канада са склонни да следват този път, докато Съединените щати отказват. В очите на Москва и Вашингтон липсата на единомислие в Европа отслабва преговорната ѝ позиция и позволява на двата силови центъра да гледат един към друг „над“ европейските столици.

Санкции, енергетика и българските опции около „Лукойл“

Кючуков определя американските санкции в енергийния сектор като стратегия, а не моментен епизод. Според събеседника мерките удрят Русия в уязвима зона, но едновременно отварят поле за американския енергиен бизнес.

„Натискът за строги енергийни санкции към ЕС е последователна линия на Вашингтон, като подобен подход се наблюдава и в Азия, включително спрямо Индия. В резултат санкциите наказват и държави с релевантни мощности – сред тях България и Румъния“, отбеляза гостът.

На фона на новите санкции спрямо руски енергийни компании Кючуков смята, че българското правителство трябва да изготви сериозен анализ на опциите си. Той критикува постановката евентуална сделка за „Лукойл Нефтохим Бургас“ да минава през изрични санкции от ДАНС като недостатъчна за решение.

За да има продажба, са нужни три условия: собственикът да иска да продаде, купувач да е наличен и всичко да се вмести в сроковете – нещо трудно постижимо в рамките на поставените дати без удължаване.

Германският и румънският подход към руските активи

Като полезна референция Кючуков сочи германския и румънския подход. Германия търси изясняване с Вашингтон, включително по казуса с дялове до 50% и факта, че ключови структури са поставени под държавен контрол, без да се стига до национализация. Румъния заявява, че ще търси решения в рамките и с помощта на ЕС. Българският отговор – да се „изпълняват санкциите“ – звучи по-ограничено и без стратегическа рамка.

Кючуков прави важно разграничение за ролята на службите: проверката на стратегически сделки е нормална практика и без специален закон. Законодателните промени точно сега поражда съмнения и вкарва темата в остро вътрешнополитическо противопоставяне, което дискредитира идеята.

В същото време намеса на ДАНС е оправдана при рискове от маскиран произход на капитали – например руски капитали, регистрирани като „американски“. По отношение на бъдещия контрол върху бургаската рафинерия Кючуков вижда опция в т.нар. „златна акция“ на държавата – инструмент, чрез който да се въведе управленски контрол чрез държавен мениджър, без да се променя собствеността.

Възход на двустранната дипломация

В по-широк план Кючуков обръща внимание и на Азиатско-тихоокеанския регион. Първото посещение на Тръмп в този мандат показва възстановен фокус върху съперничеството с Китай и търсенето на регионални съюзници. Гостът обясни, че в дневния ред остават и Северна Корея, сигурността на Тайван и теми като редкоземните метали.

По думите му Тръмп на практика е отменил многостранната дипломация, предпочитайки двустранния формат, в който ресурсите на САЩ дават предимство – с две изключения: търговията с Китай, където разговорите са по-равнопоставени, и сигурността с Русия, където „не се получава“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.