Възможната среща в Будапеща е миротворчество от нов вид. Впечатление прави пренебрежителното отношение на Тръмп към Зеленски, но Европа продължава да седи твърдо зад украинския президент. Ако Киев бъде победен, това може да създаде домино ефект в Европа и засегнати да бъдат прибалтийските републики и други държави. Докато политическата криза се разраства във Франция, в Чехия виждаме завръщане към модела на прагматичен национализъм, Това каза Здравко Попов, философ и дипломат, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Възможната среща Тръмп–Путин и пренареждането на приоритетите

Предстоящата – и все още несигурна – среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща насочва фокуса на света към нов опит за „миратворчество“ от страна на Тръмп. Първо обаче трябва да стане ясно дали подобна среща изобщо ще се състои.

„Обсъжда се маршрут, валидира се логистика, а въпросът с Международния наказателен съд и статута на Унгария също тежи“, обясни събеседникът. По думите му самият Тръмп е заявил предпочитание Будапеща да бъде домакин и е обявил Виктор Орбан за „един от най-добрите си приятели“, което подсказва, че инициативата вероятно идва от него, а не толкова от Москва или от Будапеща.

Тук има и институционален контекст: дори когато Тръмп действа импулсивно, решения от този порядък минават през аналитични центрове и невидими съгласувания. Въпреки това, първоначалните очаквания на Тръмп, че конфликтът в Украйна може да се реши бързо и лесно, са били наивни.

Постепенно той влезе в „състояние на разбиране“ – получи повече информация от собствените и европейските структури и осъзна, че не може еднолично да реши войната.

Отношенията му към Киев също са показателни. Попов обърна внимание, че протоколното посрещане на украинския президент във Вашингтон е било студено, което според него е „силен политико-дипломатически знак“ за отношението на Тръмп към Зеленски. „Вероятно той очаква друг партньор в Киев и се надява да се намери ключ към провеждане на избори – засега трудно осъществимо“, коментира гостът. Европа видимо стои зад Зеленски и необходимостта Украйна да продължи да се съпротивлява.

Войната и рискът от домино в Европа

Това е чиста война, истинска война, която от гледна точка на Москва е влязла в логиката на класическа война. Фронтът се разширява – Одеса, Харков и други градове са под постоянен натиск – а руската инвазия вече териториално присъства доста сериозно.

„Ако няма форсмажорно обстоятелство – и ако не приемаме Доналд Тръмп за такова – тази война логически свършва с победител и победен“, обясни гостът.

Тук идва и тревогата за Европа: ако допуснем, че победеният е Киев се създават условия за домино – вълна, която да обхване по-широкото постсъветско пространство. Най-застрашени според него биха били трите балтийски републики, защото в руските стратегически документи още от края на 90-те години „всяка външна намеса в постсъветското пространство – икономическа, финансова, идеологическа или гражданска – се тълкува като намеса в националната сигурност“.

В този контекст Попов подчертава, че ескалирането на конфликта „въвлича големите европейски страни“ и започва да се превръща в „руско-европейски“ по характера си.

На въпроса докъде може да стигне руският вектор, гостът отбеляза, че пълномащабна атака срещу държава членка на НАТО би била „крайно ирационална и безумна“. „Не трябва да се подценява Кремъл – 6000 ядрени бойни глави не са детайл, а Русия има и външни симпатизанти в БРИКС и в части от Азия, Африка и Латинска Америка“, обясни гостът.

Според него картината е значително по-сложна“ включително заради руски военни или паравоенни присъствия извън Европа.

Хибриден натиск, „закачките“ с дронове и червените линии на НАТО

Коментирайки зачестилите инциденти с дронове и летателни апарати над Балтика и Скандинавия, събеседникът избра прозаично определение: „закачка“. „

Впечатление прави изказване на Найджъл Фараж, че руски изтребител, навлязъл в натовско въздушно пространство, трябва незабавно да бъде свален. „Това са международни споразумения и правила на играта, не въпрос на субективен гняв. Възприемането на Русия като лесно преодолим противник е опасна илюзия.

Франция в политически капан и чешкият „прагматичен национализъм“

Попов обърна внимание и на вътрешната политика в Европа, започвайки от Франция. По думите му Еманюел Макрон е допуснал „базисна политическа грешка“ с предсрочните парламентарни избори „преди Олимпиадата“, които реактивираха и преформатираха системата в полза на крайно леви и крайно десни формации.

„Така центристкият блок се сви и стана неефективен“, обясни гостът. Макрон се задържа заради конституционни механизми, но политически има две естествени опции – оставка и президентски избори (в които той вече не може да участва) или нови парламентарни избори, за да промени баланса.

„И двете обаче са възпирани от реалността, че неговите хора едва ли могат да спечелят“, коментира събеседникът. На този фон напомни за задълбочаващия се дефицит и блокирани реформи като пенсионната, чието оттегляне ще струва милиарди през следващите години.

От друга страна, „Андрей Бабиш влезе в политиката за година–година и половина – купи влиятелен всекидневник, след това телевизионен канал, създаде гражданско движение и го трансформира в партия АНО“, обясни събеседникът.

Първите му политически послания били „почти тъждествени“ с тези на президента Вацлав Клаус – евроскептични, критични към еврото, настояващи за защита на националния интерес. „По-късно се видя и близост с част от външнополитическите възгледи на Милош Земан, продължител на социалдемократическата линия и по-скоро проруски ориентиран“, отбеляза събеседникът.

Според Попов в Чехия се оформи устойчив „чешки тренд“ в президентската институция в продължение на два мандата на Клаус и два на Земан – линия, „харесвана от мнозинството граждани“.

Характеристики на чешкия национализъм

„Това е евроскептичен, еврокритичен модел, в който ‘кроната е идентичност’, а националният интерес е мерителната единица“, обясни гостът. Победата на Петър Фиала той определя като „изненада“, станала възможна „благодарение на големи коалиции“, докато завръщането на Бабиш на изборите според него „укрепва централноевропейския консервативен дизайн на Вишеград“.

Тук обаче събеседникът прави важна уговорка. Потенциалните коалиционни партньори на Бабиш – „мотористите“ и партията „Свобода и пряка демокрация“ – са „още по-крайно десни“, заявяват курс за излизане от ЕС и демонстрират „категорично проруски настроения“. „От тази коалиция ще зависи какъв образ ще придобие чешкият тренд“, коментира гостът.

Въпреки това той определя Бабиш като защитник на „прагматичен национализъм“. „Бабиш не е ярък националист – не действа единствено идеологически“, обясни Попов.

Ако европейските политики противоречат на чешките национални интереси, Андрей Бабиш ще казва ‘не’; ако са в полза – ще казва ‘да’. Чешките политици – независимо дали се позиционират либерално или национално-консервативно – в крайна сметка са прагматични.

В този по-широк ракурс събеседникът вижда как във Франция умерената левица и десница „не успяха да произведат достатъчно добър политически продукт“, а скандалите около Никола Саркози допълнително „разложиха“ традиционната десница. „Така крайностите заеха парламентарното пространство, а центърът се сви“, обобщи той.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Ударите с дронове продължава да увеличават износа на петрол на Русия

Ким е домакин на Китай, Русия и Виетнам на военен парад - знак на глобално влияние

Русия унищожава над половината от производството на газ в Украйна преди зимата

Русия изчерпва капацитета си за износ на петрол на фона на атаките по рафинерии